Сеносъбирачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сеносъбирачи
Ochotona rutila.JPG
Туркестански сеносъбирач (Ochotona rutila)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Lagomorpha Зайцевидни
семейство: Ochotonidae Пискуни
род: Ochotona Сеносъбирачи
Научно наименование
Уикивидове Ochotonidae
Thomas, 1897
Уикивидове Ochotona
Link, 1795
Видове

Вижте текста.

Обхват на вкаменелости
олигоцен – настояще[1]

Сеносъбирачи (Ochotona) е монотипен таксономичен род на семейство Пискуни (Ochotonidae) от разред Зайцевидни (Lagomorpha). Имената си получават благодарение на издаваните звуци при защита от опасност и начина на събиране на храна за неблагоприятните месеци в годината. Според съвременните класификации са описани 30 вида, но систематиката на видовете е спорна и често се мени. Всички сеносъбирачи обитават Северното полукълбо, основно в Азия северно от високата планинска верига на Хималаите. Ареалът на един от азиатските видове обхваща и части от Европа, а два от видовете сеносъбирачи се срещат в северните части на Северна Америка.

Местообитания и начин на живот[редактиране | edit source]

Сеносъбирачите обитават места със сравнително студен климат. Една част от видовете се срещат в скалисти планински склонове и каменни сипеи. Тук те са многочислени благодарение на подходяшите условия за осигуряване на укритие. Няколко от видовете са степни. Те копаят дупки със сложни ходове и няколко камери, които служат за раждане, събиране на хранителни запаси или почивка. Други от видовете не копаят дупки, а се крият между камъните, скални цепнатини или в естествени укрития, създадени от дърветата[2].

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Сеносъбирачите имат къси закръглени уши, а дължината на предните и задните крака е почти еднаква. Всички видове са сравнително малки животни, които на външен вид наподобяват на хомяци. Въпреки тази прилика те не са преки родственици с гризачите, а заедно със зайците спадат към разред зайцевидни. Опашката е много къса и едва забележима. Тялото е с приблизителна дължина от 18 — 20 cm. Вибрисите са много дълги като при някои видове надвишават по дължина тази на главата. Окраската на тялото е почти еднотонна като през лятото е кафява, пясъчна или рижа, а през зимата избледнява и става сива. В зависимост от вида теглото при възрастните варира от 75 до 290 грама.

Зъбната формула е горе: 2.0.3.2, долу: 1.0.2.3

Поведение[редактиране | edit source]

Пискуните са активни денем и в сумрачно време. Не изпадат в зимен сън и затова си събират сено, което консумират през зимните месеци. Тревата се събира свежа и се изсушава. След това се складира. Обикновено отгоре и се поставя камък за да не бъде отнесена от силни ветрове. Наблюдават се и случаи на взаимни кражби на сено помежду индивидите. Обикновено сеносъбирачите са колониални животни. Така си осигуряват съвместна защита от хищници. Други видове като Ochotona princeps и Ochotona collaris са териториални животни и водят уединен начин на живот. Колониалните видове живеят в групи от десетки, стотици и по-рядко хиляди индивида. Жилищата им отстоят едно от друго на няколкостотин метра. При опасност издават пискливи звуци.

В северните ареали на местообитание видовете раждат по един път годишно. В южните раждат по 2 или 3 пъти по 2 до 6 малки. Бременността продължава 25 — 30 дни. За разлика от зайците пискуните са моногамни.

Видове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Savage, RJG, & Long, MR. Mammal Evolution: an illustrated guide. New York, Facts on File, 1986. ISBN 0-8160-1194-X. с. 128.
  2. Kawamichi, Takeo. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 726–727.
  3. Hoffman, Robert S.; Smith, Andrew T. (16 November 2005). "Order Lagomorpha (pp. 185–211". In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 185–193. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494