Сервитски орден

Сервитски орден
	Сервитски орден
Информация
Пълно име	Орден на служителите на Дева Мария
Латинско име	Ordo Servorum Mariae
Съкратено име	O.S.M.
Църква	Католическа църква
Основаване	1233 г.
Утвърждаване	1249 г.
Численост	814 (2010)
Статут	действащ
Сайт	[1]
	Сервитски орден в Общомедия

Сервитите са членове на католически монашески орден, основан през 1233 г.

Седем флорентинци – Бонифилиус Моналди, Бонаюнкта Манети (Йоан), Манетус дел`Антела (Бенедикт), Амадуес Амидеи (Вартоломей), Хуго Липи-Угочини (Риковеро), Состенеус ди Состеньо (Герардино) и Алексис Фалкониери се обединяват в общност, за да живеят по правилата на августинците, облечени в расо. Първоначално живеят в града, а след това на Монте Сенарио. Към тях се присъединяват и други мъже. Така е създаден Орденът на сервитите /Ordo Servorum Mariae/, който е признат окончателно от папа Бенедикт XI през 1304 г.

Денят за възпоменание на седемте свети основатели е 17 февруари.

Около 1500 г. в Италия се появява клон на „обсервантите“, реформаторско движение на ордена. Много от неговите членове са обявени за светци. През 1539 г. на Монте Серано е създаден реформиран клон на ордена, наречен „Еремити от Монте Серано“.

По време на сътресенията от Реформацията много от манастирите на сервитите, особено тези в Германия, са разпуснати. Орденът се съживява, но за втори път след Френската революция губи манастирите си в Германия поради настъпилата секуларизация. В края на ХІХ в. орденът започва отново да създава манастири в Европа, а също така и в Америка. Нови удари му нанасят отнемането на собствеността при нацисткия режим и комунизма в Унгария и Чехословакия. Днес орденът е представен в почти всички европейски държави, в Африка и Америка и се занимава с мисионерска дейност. Неговите седем основатели са канонизирани за светци от папа Лъв XIII през 1888 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]