Сервитски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сервитски орден
ServidiMariaEscut.gif
Пълно име Орден на служителите на Дева Мария
Латинско име Ordo Servorum Mariae
Съкратено име O.S.M.
Църква Католическа църква
Дата на основаване 1233 г.
Дата на утвърждаване 1249 г.
Численост 814 (2010)
Съвременен статут действащ
Сайт [1]

Сервитите са членове на католически монашески орден, основан през 1233 г.

Седем флорентинци – Бонифилиус Моналди, Бонаюнкта Манети (Йоан), Манетус дел`Антела (Бенедикт), Амадуес Амидеи (Вартоломей), Хуго Липи-Угочини (Риковеро), Состенеус ди Состеньо (Герардино) и Алексис Фалкониери се обединяват в общност, за да живеят по правилата на августинците, облечени в расо. Първоначално живеят в града, а след това на Монте Сенарио. Към тях се присъединяват и други мъже. Така е създаден Орденът на сервитите /Ordo Servorum Mariae/, който е признат окончателно от папа Бенедикт XI през 1304 г.

Денят за възпоменание на седемте свети основатели е 17 февруари.

Сантисима Анунциата, църквата майка на Сервитския орден

Около 1500 г. в Италия се появява клон на „обсервантите”, реформаторско движение на ордена. Много от неговите членове са обявени за светци. През 1539 г. на Монте Серано е създаден реформиран клон на ордена, наречен „Еремити от Монте Серано”.

По време на сътресенията от Реформацията много от манастирите на сервитите, особено тези в Германия, са разпуснати. Орденът се съживява, но за втори път след Френската революция губи манастирите си в Германия поради настъпилата секуларизация. В края на ХІХ в. орденът започва отново да създава манастири в Европа, а също така и в Америка. Нови удари му нанасят отнемането на собствеността при нацисткия режим и комунизма в Унгария и Чехословакия. Днес орденът е представен в почти всички европейски държави, в Африка и Америка и се занимава с мисионерска дейност. Неговите седем основатели са канонизирани за светци от папа Лъв XIII през 1888 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]