Сергей Айзенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Айзенщайн
Сергей Айзенщайн 
Роден: 23 януари 1898 г.
Рига, Руска империя
Починал: 11 февруари 1948 г.
Москва, СССР

Сергей Михайлович Айзенщайн (на руски: Сергей Михайлович Эйзенштейн) е съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Най-известните негови филми са Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативения му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове.

Биография[редактиране | edit source]

Малкият Сергей с родителите си.

Айзенщайн е роден в Рига, Латвия, но родителите му се местели често по време на детството му. Баща му - Михаил Осипович Айзенщайн е от немско-еврейски произход, а майка му - Юлия Ивановна Конецкая била от православно семейство. Те били семейство от средната класа.[1] Баща му бил архитект, а майка му била дъщеря на заможен търговец.[2] Юлия напуска Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той често се връщал да види баща си, който около 1910 година се присъедил към тях.[3] Последвал развод и Юлия се преместила да живее във Франция.[3]

В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учил архитектура и инженерство, професията на своя баща.[3] Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което ще го раздели с баща му. През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отишъл в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск[3]. През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция. По това време Сергей учи японски - научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

Кариера[редактиране | edit source]

В театъра[редактиране | edit source]

Борис Пастернак (вторият), Айзенщайн и Владимир Маяковски (в средата).

През 1920 Айзенщайн се преместил в Моска и започнал кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“ (пролетарска култура, на руски - пролетарская культура). Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година Айзенщайн започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“ за журнала „ЛЕФ“ (Ляв фронт на изкуството, на руски - Левый фронт искусств). Първият филм на Айзенщайн - „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор.[1]

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодирали, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използвал, не се харесали на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

Пътувания в Европа[редактиране | edit source]

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григори Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването е имало за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад. Но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.[4]

Американски проекти[редактиране | edit source]

През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати.[5] Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година. Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказал несъвместим с по-стриктния и комерсиален начин за правене на филми в американските студия.

Завръщане в Съветски съюз[редактиране | edit source]

Прекараното време на запад накарали вярната сталиниска филмова индустрия да гледат на Айзенщайн с подозрение. Той прекарал известно време в психиатрична болница в Кисловодск през юли 1933 година, привидно резултат от депресия заради невъзможността му да монтира снимките от Мексико, предадени от Синклер на холивудски монтажисти, които непоправимо променили негативите.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция в филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 бил ръководител на курса по обучение по сценаристика. Айзенщайн се оженил за режисьорката и писателка Вера Аташева (1900-1965) през 1934 година и остнал женен за нея до смъртта си през 1948.

През 1935 той започнал нов проект „Поляната на Бежин“, но и той страдал от много проблеми: Айзенщайн едностранно решил да заснеме две версии, една за възрастна публика и една за деца, не успял да направи ясен план за снимките и снимал филма мащабно, като резултат от които проектът нахвърлил бюджета си и пропуснал крайни срокове.

Спасението за кариерата на Айзенщайн дошла от Сталин. Той заел позицията, че катастрофата с „Поляната на Бежин“ и други проблеми в индустрията, не са свързани с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали. Накрая виновен бил изкаран Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 бил уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бил даден „още един шанс“ и той избрал, от две предложения, задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му били причислени и съсценарист, който да направи завършен сценарий, професионални актьори за ролите и акистент-режисьор, за да ускори снимките.

Резултатът е филм, който приел добре в Съветския съюз и му спечелил Орденът на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бил очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на Нациска Германия. Той бил започнат, завършен и разпространяван в 1938 година и е бил не само първия филм на Айзенщайн от почти едно десетилетие, но и първия му звуков филм.

Няколко месеца след пускането му, Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и „Невски“ е незабавно спрян от прожектиране. Айзенщайн се върнал към преподаването и му била дадена задача да режисира „Валкирия“ на Рихард Вагнер в Болшой театър. След избухването на войната с Германия през 1941, „Александър Невски“ е пуснат отново в кината и постигнал международен успех.

Когато немската армия наближила Москва, Айзенщайн и много други кинотворци се евакуирали в Алмати, където му дошла идеята да направи филм за цар Иван IV. Айзенщайн поддържал връзка с Прокофиев от Алмати и той се присъединил към него през 1942 година. Прокофиев написал музиката за филма на Айзенщайн и режисьорът му върнал услугата като проектирал декорите за оперното представление по Война и мир, което Прокофиев разбработвал.

Трилогията за Иван Грозни[редактиране | edit source]

Филмът на Айзенщайн „Иван Грозни, първа част“ показвал руския цар Иван IV като национален герой и спечелил одобрението на Сталин (както и Наградата на Сталин), но продължението „Иван Грозни, втора част“ бил критикуван от различни ръководни органи и не бил показван до 1958. Всички материали от още недовършения „Иван Грозни, трета част“ били конфискувани и повечето от тях унищожени.

Айзенщайн получава сърдечен удар по време на снимките на този филм и скоро умира от друг удар на 50 годишна възраст. Погребан е в Москва.

Филмография[редактиране | edit source]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1923 „Дневникът на Глумов“ „Дневник Глумова“
1924 „Стачка“ „Стачка“
1925 Броненосецът „Потьомкин „Броненосец Потёмкин“
1927 „Октомври“ „Октябрь“
1929 „Старо и ново“ „Старое и новое“
1935 „Поляната на Бежин“ „Бежин луг“ Недовършен и унищожен
1938 „Александър Невски“ „Александр Невский“ Първият звуков филм на Айзенщайн
1944 „Иван Грозни, първа част“ „Иван Грозный 1-я серия“
1958 „Иван Грозни, втора част“ „Иван Грозный 2-я серия“ Направен след първата част, но показан чак през 1958 заради цензурата
---- „Иван Грозни, трета част“ „Иван Грозный 3-я серия“ Недовършен и унищожен

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((ru)) Сергей Эйзенштейн Эйзенштейн, Сергей (1968), "Сергей Эйзенштейн" (избр. произв. в 6 тт), Москва: Искусство
  2. ((en)) Bordwell, David (1993), The Cinema of Eisenstein, Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, ISBN 978-0674131385
  3. а б в г ((en)) Seton, Marie (1952), Sergei M. Eisenstein: A Biography, New York: A.A. Wyn
  4. ((en)) Eisenstein, Sergei (1972), Que Viva Mexico!, New York: Arno, ISBN 978-0405039164 .
  5. ((en)) Geduld, Harry M.; Gottesman, Ronald, eds. (1970), Sergei Eisenstein and Upton Sinclair: The Making & Unmaking of Que Viva Mexico!, Bloomington, Indiana: Indiana University Press, ISBN 978-0253180506

Външни препратки[редактиране | edit source]