Сергей Александрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Александрович
велик руски княз
Сергей Александрович 
Роден: 11 май 1857
Царское село, Русия
Починал: 17 февруари 1905
Москва, Русия

Сергей Александрович е член на руското императорско семейство, велик княз. Руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Кмет на Москва.

Биография[редактиране | edit source]

Сергей Александрович е роден на 11 май 1857 г. в Царское село, Русия. Той е 5-ят син на руския император Александър II и на съпругата му Мария Александровна. Участва в Руско-турската война (1877-1878) с военно звание поручик в щаба в Югоизточна Румъния. През 1877 г. е повишен в звание полковник.

От 1887 г. е командир на Лейбгвардейския преображенски полк. От 1891 г. е генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва. По негово време в града тръгват първите трамваи (1899), започват да се строят студентски общежития за Московския университет.Създаден е Митишчинският водопровод, Музеят на московското комунално стопанство (1896), Художественият театър (1898), Портретната галерия на московските генерал-губернтори.

След възкачването на престола на император Николай II през 1894 г., Сергей Александрович е сред най-близките му съветници. Назначен е за командващ Московския военен окръг (1896). Името му се свързва с Ходинската катастрофа при коронацията на императора. Младият император е служил под командването на чичо си в Лейбгвардейския преображенски полк, а по-късно се жени за Александра Фьодоровна, по-малката сестра на съпругата на великия княз Елизавета Фьодоровна.

Като старши член на императорската фамилия е президент, председател или член на научни организации: Московското архитектурно общество, Московската духовна академия, Московското филхармоническо общество, Комитета по устройство на Московския университет, Музея на изящните изкуства, Императорския исторически музей, Православното палестинско общество и др. Почетен член на Руската академия на науките, Художествената академия, Московския университет, Санкт Петербургския университет и др.

От брака си с Елизавета Фьодоровна великия княз няма наследници. Според съставеното след канонизацията ѝ житие (1992), още преди да се запознаят двамата млади съпрузи дават обет за целомъдрие и живеят като брат и сестра по време на брака си. Мнозина съвременници на великия княз свидетелстват за откритата му хомосексуалност.[източник?]

На 17 февруари 1905 г. на излизане от Кремъл, Сергей Александрович е убит. Терористът есер Иван Каляев хвърля в каретата на великия княз нитроглицеринова бомба, която го убива на място. Каретата е разрушена изцяло, а тялото на княза е разчленено.

Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, въпреки голямата си скръб, посещава в затвора терориста Каляев и му дава прошка. Отправя и молба към императора да помилва убиеца на съпруга ѝ.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.