Сергей Ахромеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Ахромеев
Маршал на Съветския съюз
Marshal Sergey F. Akhromeyev in 1988.JPEG
Информация
Години на служба 1940 - 1988
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Далекоизточен военен окръг,
Началник на Генералния щаб
Битки Велика Отечествена война,
Афганистанска война
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 5 май 1923 - 24 август 1991 г.
Роден Flag of the Soviet Union.svg с. Виндрей,
Мордовия, СССР
Починал Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Друга работа съветник на президента
на СССР
Сергей Ахромеев в Общомедия

Сергѐй Фьодорович Ахромѐев (на руски: Сергѐй Фёдорович Ахромѐев) е съветски държавен и военен деец, Герой на Съветския съюз (1982), маршал на СССР (1983).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на (5 май 1923 г., в село Виндрей на Торбеевски район (сега в Република Мордовия).

Сергей Ахромеев започва военната си служба през 1940 г., постъпвайки във военноморско училище. Влиза в редовете на КПСС през 1943 г. В годините на Великата Отечествена война е командир на взвод морска пехота, адютант, началник-щаб на батальон, командир на батальон. Воюва на Сталинградския, Ленинградския, 4-ти украински и Южния фронтове. Награден е за участието му в отбраната на Ленинград по време на блокадата на града.

След войната Сергей Фьодорович последователно е командир на танков батальон, началник-щаб и командир на танков полк, заместник-командир, началник-щаб и командир на танкова дивизия.

През 1952 г. завършва Военната академия за бронетанкови и механизирани войски, а през 1967 г. - Генералщабната академия.

От 1967 г. Ахромеев е първи заместник-командващ и командващ армия, началник-щаб и първи заместник-командващ войските на Далекоизточния военен окръг.

От 1974 г. е заместник-началник, от 1979 г. - първи заместник-началник, а в периода 1984 - 1988 г. — началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната на страната.

Сергей Фьодорович ръководи планирането на военните операции в Афганистанската война на всички етапи, включително и оттеглянето на войските. [1]

Лауреат на Ленинска премия през 1980 г. за изследването и разработката на нови системи за автоматизирано управление на въоръжените сили. От 1981 г. е кандидат, а в периода 1983 - 1990 г. - член на ЦК на КПСС. През 1982 г. му е присвоено званието „герой на Съветския съюз“. През 1983 г. получава званието маршал.

От 1988 г. Ахромеев е съветник на председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР. От март 1990 г. е съветник на президента на СССР по военните въпроси.

В периода 1984 - 1989 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. През март 1989 г. е избран за народен депутат от Белецкия териториален окръг (№697 - в Молдавската СССР). Член е на Върховния съвет и Комитета на Върховния съвет на СССР по въпросите на отбраната и безопасността.

Като началник на Генералния щаб Сергей Фьодорович нееднократно участва в преговори, целящи слагането на край на Студената война. В същото време растат и разногласията с Михаил Горбачов - Ахромеев изказва несъгласие с военните реформи и отслабването на съветската военна мощ, във връзка с което е изпратен в оставка. Нееднократно говори на заседанията на конгресите на народните депутати и на Върховния съвет на СССР, а също излиза и в печата със статии, за опасността от бързото завоюване на СССР от страните на НАТО.

Самоубийството[редактиране | edit source]

С началото на августовския пуч на 19 август 1991 г. Ахромеев се завръща в Москва от Сочи, където прекарва отпуска си заедно с жена си Тамара Василиевна и внуците си, и се среща с Генадий Янаев. Поддържа обръщението на Държавния комитет за извънредното положение (на руски: Государственный комитет по чрезвычайному положению, съкр. ГКЧП) и предлага своето съдействие, въпреки че не е избран в състава на комитета. Нощта прекарва в дачата си, където живее по-малката му дъщеря със семейството си.

На следващия ден работи в Кремъл и в зданието на Министерството на отбраната, събирайки информация за военнополитическата обстановка в страната. Изготвя план с мероприятия, които е необходимо да се проведат във връзка с въвеждането на извънредното положение. Нощта на 20 срещу 21 август прекарва в кабинета си в Кремъл. Оттам той звъни на дъщерите си и жена си в Сочи.

На 22 август изпраща лично писмо до Горбачов, в което излага мотивите си за пристигането си в Москва и съдействието си за ГКЧП. На следващия ден Сергей Фьодорович присъства на заседание на Комитета на Върховния съвет на СССР по делата на отбраната и държавната безопасност.

На 24 август 1991 г., в 2150ч., в служебен кабинет №19а на корпус 1 на московския Кремъл дежурният офицер от охраната Коротеев открива трупа на маршал Ахромеев.

Оставя писма на членовете на семейството си, а също и записки, където споменава, че си отива от живота, нямайки сили да види крушението на всичко, на което е посветил живота си:

„Не мога да живея, когато загива моето Отечество и се унищожава всичко, което винаги съм считал за смисъла на живота си. Възрастта и проведеният живот ми дават правото да си отида. Борих се до края. Ахромеев.“ [2]

Сергей Фьодорович Ахромеев е погребан на Троекуровското гробище. Скоро след това могилата е разграбена - откраднат е маршалският мундир с наградите, който впоследствие така и не е намерен.

От живота на маршала[редактиране | edit source]

  • По време на стажа си в СССР през втората половина на 1970-те год. Кондолиза Райс, интересувайки се от взаимодействието на ръководните военнополитически структури, „преброява в Москва всичките прозорци в зданието на Министерството на отбраната, за да пресметне колко души примерно могат да работят там“. Преценката ѝ е за 5 хил. души. По-късно, по време на работата ѝ при Джордж Буш, точността на тази оценка е потвърдена от нейния партньор по преговори - маршал Сергей Ахромеев.
  • През 1970-те год. СССР е произвел 20 пъти повече танкове, отколкото САЩ. На въпроса на Георгий Шахназаров (помощник на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов през 1980-те год.)
    „Защо е нужно да се произвежда толкова въоръжение?“, отговорът на началника на Генералния щаб Сергей Ахромеев е
    „Защото с цената на огромни жертви ние създадохме първокласни заводи, не по-лоши от тези на американците. Вие какво, ще им заповядате да прекратят работа и да започнат да произвеждат тенджери?“ [3]

Награди[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) Интервю с генерал-лейтенант Борис Ткач
  2. ((ru)) Статия за последните дни на маршал Ахромеев
  3. Гайдар, Е.Гибель империи

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ахромеев, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.