Сергей Ахромеев

Сергей Ахромеев
5 май 1923 - 24 август 1991 г.
Място на раждане	с. Виндрей, Мордовия, СССР
Място на смърт	Москва, СССР
Служил на	СССР
Години на служба	1940 - 1988
Звание	Маршал на Съветския съюз
Командвания	Далекоизточен военен окръг, Началник на Генералния щаб
Битки	Велика Отечествена война, Афганистанска война
Отличия	Герой на СССР, Орден „Ленин“ и др.
Друга работа	съветник на президента на СССР

Сергѐй Фьодорович Ахромѐев (на руски: Сергѐй Фёдорович Ахромѐев) е съветски държавен и военен деец, Герой на Съветския съюз (1982), маршал на СССР (1983).

Биография

Роден е на (5 май 1923 г., в село Виндрей на Торбеевски район (сега в Република Мордовия).

Сергей Ахромеев започва военната си служба през 1940 г., постъпвайки във военноморско училище. Влиза в редовете на КПСС през 1943 г. В годините на Великата Отечествена война е командир на взвод морска пехота, адютант, началник-щаб на батальон, командир на батальон. Воюва на Сталинградския, Ленинградския, 4-ти украински и Южния фронтове. Награден е за участието му в отбраната на Ленинград по време на блокадата на града.

След войната Сергей Фьодорович последователно е командир на танков батальон, началник-щаб и командир на танков полк, заместник-командир, началник-щаб и командир на танкова дивизия.

През 1952 г. завършва Военната академия за бронетанкови и механизирани войски, а през 1967 г. - Генералщабната академия.

От 1967 г. Ахромеев е първи заместник-командващ и командващ армия, началник-щаб и първи заместник-командващ войските на Далекоизточния военен окръг.

От 1974 г. е заместник-началник, от 1979 г. - първи заместник-началник, а в периода 1984 - 1988 г. — началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР и първи заместник-министър на отбраната на страната.

Сергей Фьодорович ръководи планирането на военните операции в Афганистанската война на всички етапи, включително и оттеглянето на войските.

Лауреат на Ленинска премия през 1980 г. за изследването и разработката на нови системи за автоматизирано управление на въоръжените сили. От 1981 г. е кандидат, а в периода 1983 - 1990 г. - член на ЦК на КПСС. През 1982 г. му е присвоено званието „герой на Съветския съюз“. През 1983 г. получава званието маршал.

От 1988 г. Ахромеев е съветник на председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР. От март 1990 г. е съветник на президента на СССР по военните въпроси.

В периода 1984 - 1989 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. През март 1989 г. е избран за народен депутат от Белецкия териториален окръг (№697 - в Молдавската СССР). Член е на Върховния съвет и Комитета на Върховния съвет на СССР по въпросите на отбраната и безопасността.

Като началник на Генералния щаб Сергей Фьодорович нееднократно участва в преговори, целящи слагането на край на Студената война. В същото време растат и разногласията с Михаил Горбачов - Ахромеев изказва несъгласие с военните реформи и отслабването на съветската военна мощ, във връзка с което е изпратен в оставка. Нееднократно говори на заседанията на конгресите на народните депутати и на Върховния съвет на СССР, а също излиза и в печата със статии, за опасността от бързото завоюване на СССР от страните на НАТО.

Самоубийството

С началото на августовския пуч на 19 август 1991 г. Ахромеев се завръща в Москва от Сочи, където прекарва отпуска си заедно с жена си Тамара Василиевна и внуците си, и се среща с Генадий Янаев. Поддържа обръщението на Държавния комитет за извънредното положение (на руски: Государственный комитет по чрезвычайному положению, съкр. ГКЧП) и предлага своето съдействие, въпреки че не е избран в състава на комитета. Нощта прекарва в дачата си, където живее по-малката му дъщеря със семейството си.

На следващия ден работи в Кремъл и в зданието на Министерството на отбраната, събирайки информация за военнополитическата обстановка в страната. Изготвя план с мероприятия, които е необходимо да се проведат във връзка с въвеждането на извънредното положение. Нощта на 20 срещу 21 август прекарва в кабинета си в Кремъл. Оттам той звъни на дъщерите си и жена си в Сочи.

На 22 август изпраща лично писмо до Горбачов, в което излага мотивите си за пристигането си в Москва и съдействието си за ГКЧП. На следващия ден Сергей Фьодорович присъства на заседание на Комитета на Върховния съвет на СССР по делата на отбраната и държавната безопасност.

На 24 август 1991 г., в 21⁵⁰ч., в служебен кабинет №19^а на корпус 1 на московския Кремъл дежурният офицер от охраната Коротеев открива трупа на маршал Ахромеев.

Оставя писма на членовете на семейството си, а също и записки, където споменава, че си отива от живота, нямайки сили да види крушението на всичко, на което е посветил живота си:

„Не мога да живея, когато загива моето Отечество и се унищожава всичко, което винаги съм считал за смисъла на живота си. Възрастта и проведеният живот ми дават правото да си отида. Борих се до края. Ахромеев.“

Сергей Фьодорович Ахромеев е погребан на Троекуровското гробище. Скоро след това могилата е разграбена - откраднат е маршалският мундир с наградите, който впоследствие така и не е намерен.

От живота на маршала

• По време на стажа си в СССР през втората половина на 1970-те год. Кондолиза Райс, интересувайки се от взаимодействието на ръководните военнополитически структури, „преброява в Москва всичките прозорци в зданието на Министерството на отбраната, за да пресметне колко души примерно могат да работят там“. Преценката ѝ е за 5 хил. души. По-късно, по време на работата ѝ при Джордж Буш, точността на тази оценка е потвърдена от нейния партньор по преговори - маршал Сергей Ахромеев.
• През 1970-те год. СССР е произвел 20 пъти повече танкове, отколкото САЩ. На въпроса на Георгий Шахназаров (помощник на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов през 1980-те год.)
  „Защо е нужно да се произвежда толкова въоръжение?“, отговорът на началника на Генералния щаб Сергей Ахромеев е
  „Защото с цената на огромни жертви ние създадохме първокласни заводи, не по-лоши от тези на американците. Вие какво, ще им заповядате да прекратят работа и да започнат да произвеждат тенджери?“

Награди

• Герой на Съветския съюз — 1982 г.
• 4 ордена „Ленин“ — 1971, 1978, 1980 и 1982 г.
• Орден „Октомврийска революция“ — 1988 г.
• 2 ордена „Червена звезда“ — 1943 и 1956 г.
• Орден „Отечествена война“ І-ва степен — 1985 г.
• Орден „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР“ ІІІ-та степен — 1975 г.
• 16 медала на СССР
• 24 ордена и медали на други държави

Външни препратки

• ((ru)) Биография на маршал Ахромеев на страницата warheroes.ru
• ((ru)) Биография на Сергей Ахромеев на страницата panteon-istorii.narod.ru

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ахромеев, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.