Сергей Бондарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Бондарчук
актьор
Сергей Бондарчук като Борис Годунов
Роден
Починал
Националност СССР Русия
ПрофесияМосфилм
Активност1948 – 1994
НаградиОрден ЛенинОрден Октомврийска революцияОрден Отечественной войныОрден Трудового Красного ЗнамениМедаль „В ознаменование 100-летия со дня рождения Владимира Ильича Ленина“Медаль „За оборону Кавказа“Медаль „За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 – 1945 гг.“
Герой на социалистическия труд (СССР)Государственная премия СССРНародный артист СССРЗаслуженный_артист_РСФСРСталинская премияЛенинска премияГосударственная премия РСФСР имени братьев ВасильевыхНациональная премия Украины имени Тараса Шевченко
Уебсайт
Сергей Бондарчук в Общомедия
Сергей Бондарчук
Режисьор
Роден
25 септември 1920 г.(1920-09-25)
Починал
20 октомври 1994 г. (на 74 г.)
Активни години1959 – 1964
Стилвоенно кино
Брачни партньориЕвгения Белоусова
Инна Макарова
Ирина Скобцева
ДецаАлексей, Наталия, Еле́на, Фьодор
Значими филми„Война и мир“
Оскари1968
Награди Златен глобус1968
Уебсайт
Сергей Бондарчук в Общомедия

Серге́й Фьодорович Бондарчу́к (на руски: Серге́й Фё́дорович Бондарчу́к; 1920 – 1994) е съветски актьор, кинорежисьор, сценарист и театрален педагог.

Народен артист на СССР (1952), Герой на социалистическия труд (1980), лауреат на Сталинска (1952) и Ленинска премия (1960), Държавна награда на СССР (1984), „Оскар“ и „Златен глобус“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Бондарчук е роден на 25 септември 1920 г. в село Белозьорка близо до Херсон, Украйна, като израства и учи в Таганрог и Ейск до 1938 г. Актьорската си кариера започва в Таганрогския драматичен театър[1], a през периода 1941 – 1942 г. по време на Великата Отечествена война служи в Червеноармейския театър в Грозни.

През 1948 г. Бондарчук завършва актьорския факултет на кинематографския институт в Москва с преподавател С. А. Герасимов. Постъпва в киностудия „Мосфилм“ и дебютира във филма „Млада гвардия“, като на снимачната площадка се запознава с бъдещата си съпруга Инна Макарова. През 1951 г. Бондарчук играе главната роля и във филма „Тарас Шевченко“, с което завоюва голям успех, включително е забелязан и награден от Сталин. На 32 години Сергей Бондарчук получава званието Народен артист на СССР.

През 1959 г. започва режисьорската кариера на Сергей Бондарчук с филма „Съдбата на човека“. През 1968 г. режисира монументалната продукция „Война и мир“, която става негов безспорен творчески връх, за който е признат за майстор на грандиозните батални сцени с многохилядна масовка. Бондарчук си печели рядкото право да снима отвъд желязната завеса – в Италия и Югославия. През този период започва преподавателската и ръководната кариера на Бондарчук, като е избран за секретар на Съюза на кинематографистите и за художествен ръководител на студия „Время“. През 1986 г., на върха на кариерата си, Сергей Бондарчук започва да губи авторитет и влияние след постоянни обвинения в официозен подход и непотизъм, като това проваля и плануваните снимки на нова копродукция[2][3].

Сергей Бондарчук умира на 20 октомври 1994 г. в Москва от инфаркта на миокарда и е погребан в Новодевическия гробищен парк. От 2004 г. във Волоколамск се провежда ежегоден фестивал на военно-патриотичните филми, посветен на паметта на Сергей Бондарчук.

Негови деца са актрисата и режисьор Наталия Бондарчук (от втория брак на Бондарчук с актрисата Инна Макарова), актьорът и режисьор Фьодор Бондарчук и актрисата Елена Бондарчук (от третия брак с актрисата Ирина Скобцева), както и математикът Алексей Бондарчук (от първия брак с Евгения Белоусова).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Филм Година на издаване Продукция Награди Роля
„Млада гвардия“ 1948  СССР Валко
„Мичурин“ 1948  СССР Уралец
„Кавалерът на Златната звезда“ 1950  СССР
Сталинская премия
Сталинская премия
Сергей Тутаринов
„Тарас Шевченко“ 1951  СССР Тарас Шевченко
„Адмирал Ушаков“ 1953  СССР Тихон Прокофиев
„Кораби щурмуват бастиони“ 1953  СССР Тихон Прокофиев
„Не забравяйте“ 1954  СССР Александър Гармаш
„Незавършен разказ“ 1954  СССР Юрий Ершов
„Отело“ 1955  СССР Отело
„Скакалец“ 1955  СССР Осип Димов
„Иван Франко“ 1956  СССР Иван Франко
„Ходят войници“ 1958  СССР Матвей Крилов
Съдбата на човека 1959  СССР режисьор,
Андрей Соколов
„Серьожа“ 1960  СССР Коростельов
„Една нощ в Рим“ 1960  Италия Фьодор Назуков
„Война и мир“ 1968  СССР Златен глобус режисьор,
Пиер Безухов
„Златните порти“ 1969  СССР
„Битката при Неретва“ 1969  Югославия Мартин
„Ватерлоо“ 1970  СССР режисьор
„Вуйчо Ваньо“ 1970  СССР Михаил Астров
„Мълчанието на доктор Ивънс“ 1973  СССР Мартин Ивънс
„Високи планини“ 1974  СССР Иван Степанов
„Избор на цел“ 1975  СССР Игор Курчатов
Те се сражаваха за Родината 1975  СССР
Государственная премия РСФСР имени братьев Васильевых
Государственная премия РСФСР имени братьев Васильевых
режисьор,
Звягинцев
„Зелени планински върхове“ 1976  СССР Врхови Зеленгоре
„Степ“ 1978  СССР режисьор,
Емелян
„Отец Сергий“ 1978  СССР Отец Сергий
„Професия – киноактьор“ 1979  СССР камео
„Овод“ 1980  СССР
Национальная премия Украины имени Тараса Шевченко
Национальная премия Украины имени Тараса Шевченко
кардинал Монтанели
„Червените камбани“ I част 1982  СССР
Государственная премия СССР
Государственная премия СССР
режисьор
„Червените камбани“ II част 1983  СССР режисьор
Семейство Карастоянови 1983  СССР,
 България
„Борис Годунов“ 1987  СССР режисьор,
Борис Годунов
„Случай на летището“ 1988  СССР генерал Токаренко
„Битката на тримата крале“ 1990  СССР Селим
„Русия под угроза“ 1992  СССР Морозов
„Тихия Дон“ 1992  СССР режисьор,
Пьотр Краснов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Энциклопедия Таганрога. Ростов-на-Дону: Ростиздат, 2003, 512 с. ISBN 5-7509-0662-0.
  2. Эпопея с „Тихим Доном“ „Коммерсантъ“ № 203(3534) от 28.10.2006 (Проверено на 17 ноември 2008)
  3. Виктор Матизен Переворот. V съезд кинематографистов СССР Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine. (Проверено на 17 ноември 2008)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бондарчук, Сергей Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​