Сергей Овчинников
|
||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||
Сергей Иванович Овчинников (роден на 10 ноември 1970 г. в Москва) е бивш руски футболист, вратар. В кариерата си има записани 35 мача с националния отбор по футбол на Русия. Носител е на 3 персонални отличия за Най-добър вратар на страната. Попадал е 10 пъти в Списък "33 най-добри", което е и рекорд.
Кариера [редактиране]
Сергей е юноша на Динамо (Москва), като има записани мачове за дублиращият отбор. През 1990 преминава в Динамо Сухуми. В мач от съветската първа лига срещу Локомотив Москва, Сергей спасява дузпа, с което убеждава Юрий Сьомин да го привлече в "железничарите". Това става на следващият сезон. Овчинников дебютира в мач срещу Металург (Запорожие), запазвайки мрежата си суха. Младият вратар изиграва 18 мача през сезона и е повикан в олимпийският отбор на СССР, но не записва мачове за него. През 1992 окончателно измества от титулярното място Хасан Биджиев и е повикан в националният отбор на Русия, но до края на годината не записва мачове, а остава на резервната скамейка. На 17 февруари 1993 Сергей дебютира за "сборная" срещу Ел Салвадор. На 15 септември прави дебюта си в евротурнирите, но неговият Локомотив губи от Ювентус. През април 1994 попада в разширеният списък на Русия за Мондиал 1994, но пред него са предпочетени опитните Дмитрий Харин и Станислав Черчесов. За сметка на това Овчинников играе на високо ниво в шампионата и става вратар на годината. През 1995 става вицешампион на Русия и за втори пореден път вратар на годината. В 27 мача допуска едва 22 гола. На следващият сезон печели купата на страната с Локомотив. На 24 май 1995 записва първият си мач за Русия от близо 2 години насам, играеки 5 минути срещу Катар. Отива на Евро 1996 като трети вратар и не записва нито минута на турнира.
На 31 юли 1997 преминава в Бенфика. Там Сергей е резерва на легендарният Мишел Предюм и през целият сезон записва 6 мача. За сметка на това вратарят става титуляр в националният отбор, записвайки 9 мача в квалификациите. На следващият сезон Сергей става титуляр и докато е под рамката на вратата Бенфика печели 12 поредни мача. След една загуба в мач за купата, треньорът Греъм Сунес зачерква Сергей от сметките си и връща 38 годишният Предюм на вратата. В квалификациите за Евро 2000 Очвинников не играе убедително в мачовете с Испания и Франция. На тренировката преди гостуването на "петлите" във вторият мач той получава травма и не попада в групата. Силните изяви на Александър Филимонов застрашават мястото на Сергей в отбора. След идването на Юп Хайнкес в Бенфика, Овчинников е поставен в трансферната листа, тъй като за титуляр е привлечен Роберт Енке. Закупен е от Алверка за 2,5 млн долара. Там Сергей е съотборник с Василий Кулков, а предният сезон в Алверка са играли още 2ма руснаци - Илшат Файзулин и Андрей Иванов. Вратарят е твърд титуляр и става вторият най-добър вратар в Лига Сагреш през сезона. На 28 март 2000 е повикан в националният отбор за контрола с Германия, но остава резерва през целият мач. Тогава Сергей заявява, че ако не му дават шанс няма смисъл да го викат на лагери. Треньорът Олег Романцев не повиква повече Сергей в отбора. През 2000 г. преминава в състава на Порто. Става титуляр поради травмата на Витор Баия и изиграва 33 мача. Печели купата на страната, запазвайки мрежата си суха във финалът. На следващият сезон Сергей отново започва като титуляр, но получава травма на коляното и записва едва 9 мача.
На 3 януари 2002 г. се завръща обратно в Локомотив Москва под наем, заменяйки продаденият на Верона Руслан Нигматулин. Сергей провежда отличен сезон, допускайки едва 14 гола в 31 мача и става шампион на Русия в първото издание на Премиер-лигата. Също така не допуска гол 667 минути. През лятото Олег Романцев му обещава място в "сборная", но впоследствие остава извън отбора. След оставката на Романцев Сергей отново защитава вратата на Русия. С Локомотив участва в шампионската лига и помага на отбора да премине групите, а през февруари 2003 е капитан на Русия в мач с Румъния. На 22 март, след мач от първенството със Зенит, Сергей отнася наказание за 5 мача след обиди към съдията и помощник-треньора на Зенит. Без него Локомотив печелят едва 4 точки от 15 възможни. През ноември играе в баражът за Евро 2004 с Уелс, но пропуска реванша поради натрупани жълти картони. В 1/8 финалът на шампионската лига Локомотив побеждава Монако с 2:1, но на реваншът французите продължават след като съдията дава дузпа за тях, която е спасена от Сергей, показва червен картон на Дмитрий Лосков и зачита голът на Емануел Адебайор. На 3 април 2004 записва стотният си сух мач. Овчинников попада в състава за Евро 2004, като е и титуляр. Играе в първите 2 мача, където "сборная" губи от Испания и Португалия. След безславното отпадане на "сборная", Сергей престава да бъде викан в отбора, а титуляр става младият Игор Акинфеев. В края на годината става шампион на Русия с Локомотив. На 16 април 2005 поставя рекорд по най-много мачове без допуснат гол - 113. Последният си мач за "железничарите" изиграва през ноември 2005 в купата на УЕФА. Той решава да не подновява договора си. През 2006 г. преминава в Динамо Москва, където треньор е Юрий Сьомин. Преди началото на сезона е избран за капитан на отбора. На 25 юни 2006 Овчинников хвърля капитанската лента на Динамо след като е изгонен, поради несъгласие със съдииско решение. Сергей отнася дисквалификация за 5 мача, а след смяната на треньора е освободен. След като няма оферти към него, той слага край на кариерата си.
През 2007 Сергей се завръща в Локомотив като треньор на вратарите. Той работи с вратарите на дубъла и школата. От декември 2007 отново работи с Юрий Сьомин, като този път му е помощник в Динамо Киев. В края на 2008 поема ФК Кубан Краснодар, но се задържа на поста само половин година. След това за няколко месеца води Динамо Брянск. От пролетта на 2011 г. е старши треньор на беларуският футболен клуб Динамо Минск, където напуска през октомври 2011. От 2012 е треньор на вратарите на националниято отбор на Русия.
Източници [редактиране]
| Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 1996 | ||
|---|---|---|
|
1 Дмитрий Харин | 2 Омар Тетрадзе | 3 Юри Никифоров | 4 Иля Цимбалар | 5 Юрий Ковтун | 6 Валери Карпин | 7 Виктор Онопко | 8 Андрей Канчелскис | 9 Игор Коливанов | 10 Александър Мостовой | 11 Сергей Киряков | 12 Станислав Черчесов | 13 Евгени Бушманов | 14 Игор Доброволский | 15 Игор Шалимов | 16 Игор Симутенков | 17 Владимир Бесчастних | 18 Игор Яновский | 19 Владислав Радимов | 20 Сергей Горлукович | 21 Дмитрий Хохлов | 22 Сергей Овчинников | Треньор: Олег Романцев |
||
| Национален отбор по футбол на Русия - Европейско първенство 2004 | ||
|---|---|---|
|
1 Сергей Овчинников | 2 Владислав Радимов | 3 Дмитрий Сичов | 4 Алексей Смертин | 5 Андрей Каряка | 6 Игор Семшов | 7 Марат Измайлов | 8 Ролан Гусев | 9 Дмитрий Буликин | 10 Александър Мостовой | 11 Александър Кержаков | 12 Вячеслав Малафеев | 13 Роман Шаронов | 14 Александър Анюков | 15 Дмитрий Аленичев | 16 Вадим Евсеев | 17 Дмитрий Сенников | 18 Дмитрий Кириченко | 19 Владимир Бистров | 20 Дмитрий Лосков | 21 Алексей Бугаев | 22 Евгени Алдонин | 23 Игор Акинфеев | Треньор: Георгий Ярцев |
||