Сергей Прокофиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Прокофиев
руски композитор
Сергей Прокофиев 
Роден: 23 април 1891 г.(1891-04-23)
с. Сонцовка, Украйна, Руска империя
Починал: 5 март 1953 г. (на 61 г.)
Москва, СССР

Сергей Сергеевич Прокофиев (на руски: Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е руски композитор, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на 20 век.

Прокофиев заема едно от първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото наследство на Сергей Прокофиев е огромно. Той е създал над 130 произведения, между коитo осем опери, седем симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Прокофиев със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторствo, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката cтремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.

Биография[редактиране | edit source]

Сергей Сергеевич Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцовка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на Руската империя (днес село Красное, Красноармейски район, Донецка област, Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Рейнголд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургcката консерватория - като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Kонсерваторията. Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора. Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. След връщането си Прокофиев е подложен на репресии, както се случва с всички, които позволяват да бъдат заблудени от сталинската пропаганда. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало. Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите - „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда, и др.

Прокофиев умира на 5 март 1953 г. в Москва.

Творби[редактиране | edit source]

Пълен списък на творбите може да се види на http://www.prokofiev.org/catalog/index.html.

Опери[редактиране | edit source]

Балети[редактиране | edit source]

Театрална музика[редактиране | edit source]

  • Египетски нощи (1934)
  • Борис Годунов, Op. 70bis (1936)
  • Евгений Онегин, Op. 71 (1936)
  • Хамлет, Op. 77 (1937-8)

Музика към филми[редактиране | edit source]

Оркестрови творби[редактиране | edit source]

  • Симфониета в ла (оригинална версия), Op. 5 (1909)
  • Сънища (симфоническа картина), Op. 6 (1910)
  • Есенна, Op. 8 (1910)
  • Увертюра на еврейски теми, Op. 34bis (по камерната версия)
  • Американска увертюра, Op. 42 (1926), за 17 инструменталисти (оркестрирана като оп. 42bis през 1928)
  • Дивертименто, Op. 43 (1925-29)
  • Симфониета в ла (преработена версия), Op. 48 (1929)
  • Симфонична песен, Op. 57 (1933)
  • Руска увертюра, Op. 72 (1936)
  • Симфоничен марш, Op. 88 (1941)
  • 1941 година, Op. 90 (1941)
  • Ода за края на войната, Op. 105 (1945), за духови инструменти, 8 арфи, 4 пиана, перкусия, и двойни баси
  • Тридесет години, Op. 113 (1947), тържествена поема за оркестър
  • Два пушкински валса, Op. 120 (1949)
  • Срещата на Волга с Дон, Op. 130 (1951)

Прокофиев аранжира няколко сюити от своите сценични творби за концертно изпълнение:

  • Сюити от Ромео и Жулиета
    • Сюита № 1, Op. 64bis
    • Сюита № 2, Op. 64ter
    • Сюита № 3, Op. 101
  • Сюити от Пепеляшка
    • Сюита № 1, Op. 107
    • Сюита № 2, Op. 108
    • Сюита № 3, Op. 109
  • Сюити от Приказка за каменното цвете
    • Сватбена сюита за оркестър, Op. 126
    • Циганска фантазия за оркестър, Op. 127
    • Уралска рапсодия за оркестър, Op. 128
    • Стопанката на медната планина, Op. 129 (неосъществена)
  • Скитска сюита, Op. 20 (от Ала и Лоли')
  • Сюита от Шут, Op. 21bis
  • Сюита от Любовта към трите портокала, Op. 33bis
  • Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis
  • Сюита от Стоманено препускане, Op. 41bis
  • Сюита от Блудният син, Op. 46bis
  • Четири портрета и развръзка от Комарджията, Op. 49
  • Сюита от На Днепър, Op. 51bis
  • Сюита от Поручик Киже, Op. 60
  • Валсова сюита, Op. 110 (1946) (включва валсове от Война и мир, Пепеляшка и Лермонтов)
  • Лятна нощ, сюита от Годеж в манастира, Op. 123

Концертни творби[редактиране | edit source]

  • Чело:
    • Концерт за чело в ми минор, Op. 58 (1933-38)
    • Симфония-концерт за чело и оркестър в ми минор, Op. 125 (1950-52)
    • Концертино за чело в сол минор, Op. 132 (1952) (една версия, завършена от Дмитрий Кабалевскии, друга от Блок)

Вокални оркестрови творби[редактиране | edit source]

Хорови[редактиране | edit source]

  • Шест песни, Op. 66 (1935)
  • Седем песни и един марш, Op. 89 (1941-2)
  • Ескиз на Държавен химн на Съветския съюз, Op. 98 (1943 and 1946)
  • Войнишка походна песен, Op. 121 (1950)

Песни[редактиране | edit source]

  • Две стихотворения, Op. 9 (1910-1)
  • Грозното патенце, Op. 18 (1914)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 23 (1915)
  • Пет стихотворения по Ахматова, Op. 27 (1916)
  • Пет песни без думи, Op. 35 (1920)
  • Пет стихотворения по Балмонт, Op. 36 (1921)
  • Пет казахски песни (1927)
  • Две песни от Поручик Киже, Op. 60bis (1934)
  • Три детски песни, Op. 68 (1936)
  • Три романса по Пушкин, Op. 73 (1936)
  • Три песни от Александър Невски, Op. 78bis (1939)
  • Седем песни, Op. 79 (1939)
  • Дванадесет руски народни песни, Op. 104 (1944)
  • Два дуета, Op. 106 (1945)
  • Broad and Deep the River Flows

Творби за пиано[редактиране | edit source]

  • Четири етюда, Op. 2 (1909)
  • Четири пиеси, Op. 3 (1911)
  • Четири пиеси, Op. 4 (1910-12}
  • Токата в ре минор, Op. 11 (1912)
  • Десет пиеси за пиано, Op. 12 (1906-13)
  • Сарказми - пет пиеси за пиано, Op. 17 (1912-14)
  • Мимолетности (Visions Fugitives) - двадесет пиеси за пиано, Op. 22 (1915-17)
  • Приказките на старата баба, Op. 31 (1918)
  • Четири пиеси, Op. 32 (1918)
  • Things in Themselves - две пиеси за пиано, Op. 45 (1928)
  • Две сонатини за пиано, Op. 54 (1931-32)
  • Три пиеси, Op. 59
  • Pensées - три пиеси за пиано, Op. 62 (1933-34)
  • Музика за деца, дванадесет леки пиеси, Op. 65 (1935)
  • Думка (after 1933)
  • Транскрипции за пиано:
    • Марш и скерцо от Любовта към трите портокала, Op. 33ter
    • Дивертисмент, Op. 43bis
    • Шест пиеси, Op. 52, от разнообразни източници
    • Десет пиеси от Ромео и Жулиета, Op. 75
    • Гавот от Хамлет, Op. 77bis
    • Три пиеси от Пепеляшка, Op. 95
    • Три пиеси, Op. 96
    • Десет пиеси от Пепеляшка, Op. 97
    • Шест пиеси от Пепеляшка, Op. 102

Камерни творби[редактиране | edit source]

  • Струнен квартет № 1 в си минор, Op. 50 (1930)
  • Струнен квартет № 2 във фа F (по карбардински теми), Op. 92 (1941)
  • Хумористично скерцо, Op. 12bis, за четири фагота
  • Увертюра по еврейски теми, Op. 34 (за кларинет, струнен квартет и пиано)
  • Квинтет, Op. 39 (за обой, кларинет, цигулка, виола и двоен бас)
  • Соната за две цигулки в до, Op. 56

Инструментални творби[редактиране | edit source]

  • Чело
    • Балада за чело и пиано, Op. 15
    • Ададжо за чело и пиано, Op. 97bis
    • Соната за чело в до, Op. 119
    • Соната за соло чело в до диез минор, Op. 134
  • Флейта
    • Соната за флейта в ре, Op. 94

Музика за духов оркестър[редактиране | edit source]

  • Четири марша, Op. 69 (1935-7)
  • Марш в ла бемол, Op. 89bis (1941)
  • Марш в си бемол, Op. 99 (1943-4)

Външни препратки[редактиране | edit source]