Сергей Строганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Строганов
руски граф, учен, генерал
Сергей Строганов 
Роден: 8 ноември (19 ноември) 1794
Санкт Петербург, Руска империя
Починал: 28 март (9 април) 1882
Санкт Петербург, Руска империя

Сергей Григориевич Строганов (на руски език: Серге́й Григо́рьевич Стро́ганов) (8 ноември / 19 ноември 1794 - 28 март / 9 април) 1882, Санкт Петербург) е руски граф, държавник, археолог, меценат, колекционер.

Биография[редактиране | edit source]

Сергей Строганов е най-големият син в семейството на барон Григорий Александрович Строганов и баронеса Анна Сергеевна. Получава отлично домашно възпитание.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Сергей Строганов е учредител на първото в Русия рисувално училище, безплатно и открито за всички талантливи деца независимо от техния съсловен произход: „Школа рисования в отношении к искусствам и ремеслам“ (по-късно става Московски държавен художествено-промишлен университет „Сергей Г. Строганов“). Училището е открито в Москва на 31 октомври 1825 г. Строганов го ръководи в продължение на 12 год.

През 1827 г. става почетен член на Руската академия на науките. Произведен е в чин генерал-адютант и генерал-лейтенант през 1837 г. Става член на Държавният съвет. От 1835 до 1847 г. е попечител на Московския учебен окръг, президент е на „Московское общество испытателей природы“.

В течение на повече от 37 год. граф С. Г. Строганов е председател на "Московско общество за история и древност на Русия", основано при Московския университет. Ежегодно финансир със собствени средства научно-археологически експедиции в Южна Русия. В резултат на такава експедиция на полуостров Крим са открити „Керченското съкровище“ и „Скитското злато“, които понастоящем се намират в Ермитажа.

През 1859 г. основава „Московско археологическо общество“. Председател е на Императорската археологическа комисия, а от 1860 г. е главен възпитател и учител на великия княз Николай Александрович до 1865 г., когато князът умира. По-късно е главен възпитател на великия княз Александър Александрович и на престолонаследника (по-късно император) Александър III.

От 10 март 1870 г. е почетен член на Императорското руско историческо общество в Санкт Петербург.[1]

Военна кариера[редактиране | edit source]

На 1 октомври 1810 г. 15-годишният младеж постъпва в новосъздадения Институт на корпуса на инженерите от транспорта (на руски: Институт корпуса инженеров путей сообщения; днес: Петербургски държавен университет за инженери от транспорта, Петербургский государственный университет путей сообщения). След неговото завършване е зачислен на военна служба.

„Сергей Строганов във флигел-адютантски мундир“. Миниатюра от Пиетро де Роси, (1817-1823, Държавен руски музей)

На 12 юни 1811 г. за постигнати успехи в учението получава първия си офицерски чин прапоршчик. На 11 юни 1812 г. е повишен в чин подпоручик. Когато започва Отечествената война през 1812 г., постъпва в действащата армия. Отличава се в няколко сражения, за което получава орден „Свети Владимир“ IV степен. Отличава се също и в Бородинското сражение. Участва в задграничните походи 1813-1814. Произведен е в по-високо звание поручик (29 октомври 1812) - за отличие във военните действия през 1812 г., капитан (6 октомври 1813) - за отличие в сражението при Лайпциг. На 4 юни 1815 г. е назначен за адютант на генерала от кавалерията барон Ф. Ф. Винцингерод с прехвърляне в гвардията на Литовския полк.

В началото на 1815 г. заминава за Москва, където живее до 1860 г. Произведен е в чин щаб-ротмистър (24 януари 1816).

На 12 декември 1817 г. е назначен за флигел-адютант на император Александър I. През 1823 г. е произведен в чин полковник. Участва в Руско-турската война (1828) и в Кримската война (1855).

Военен губернатор на Рига и Минск. От 1859 до 1860 година е Московски генерал-губернатор.

Умира на 28 март (9 април) 1882 г. и е погребан с почести в Санкт Петербург [2].

В негова чест е назован род растения - „Строгановия (Stroganowia)“, от семейство Кръстоцветни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.russkymir.ru/out.php?cat=5
  2. Книга И. В. Купцова «Род Строгановых»

Външни препратки[редактиране | edit source]