Сергий Плаковски
| Сергий Плаковски | |
| български духовник и революционер | |
 Хаджи Сергий Плаковски | |
| Роден |
втора половина на XVIII век
|
|---|---|
| Починал |
Мъглижки манастир, Османска империя |
| Националност |  България |
Сергий Плаковски (хаджи Сергий) с хайдушко прозвище Сергий Грешни[1] е български духовник, йеромонах, участник във Велчовата завера през 1835 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Светското му име е Станьо Ферманджиев. Роден е през втората половина на XVIII век в махалата Руховци, Еленско. Според някои предположения годината му на раждане е около 1760.[2] Съществуват сведения, че е получил известно образование при даскал поп Стоян Граматик (Стоян Робовски) в Елена. Става хайдутин в четата на Добри войвода. Заточен в Диарбекир, откъдето избягва. След завръщането си участва в четата на Куман Войвода. Постъпва в Света гора като послушник.[3]
Посвещение в хайдушкия занаят получава при друг свещеник – поп Стойко, по чието настояване посещава Божи гроб. След завръщането си от там пак събира чета и действа в Еленско и Търновско, но посещавал често Плаковския, Къпиновския и Присовския манастири, от които често получава убежище в замяна на закрила.[1]
Приема се, че поема управлението на Плаковския манастир през 1803 г. Открива училище в манастира и поканва учители от Света гора. След време отива до Йерусалим, където добива званието Хаджия. По време на Велчовата завера като игумен на манастира той дава убежище на Велчо Атанасов-Джамджията, капитан Георги Мамарчев и другарите им.[3] Когато става игумен на Плаковския манастир, чиито дела движи добре, не забравя и бойните си другари отпреди 1800 г. Освен тях хаджията подпомага и разни ученолюбиви деца.[1]
През 1835 г. след разкриване на Заверата е измъчван и заточен в Мъглижкия манастир, където умира от раните си. За него Георги Раковски пише: „... а бедний Сергий, игумен на Капиновския манастир, претърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив! Вадиха му очи, и други неизказани мъки му наложиха неверните поганци! Той е достоен да се числи в реда на свети великомъченици, понеже издъхна под толкова мъки за вяра и за отечество. Вечна ти памят, родолюбче Сергие! Ще дойде време да ти въздигне българский народ храм.“[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 168.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 589 – 590.
- ↑ а б в Георги Раковски. Горски пътник. Нови Сад, 1857, с. 240.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Николай Иванов. По следите на Велчова завера. В. Търново, изд. „Веста“, 2015.
- Иван Радев. Българското въстание от 1835 г. (Велчовата завера). Изд. „Слово“, 2000, с. 207, 211.
- Иван Матев. Гробът на отец Сергий Плаковски – В: Казанлък в миналото и днес, том V, 1999, с. 171 – 174.
- Николай Жечев. Велчовата завера 1835. Изд. „Наука и изкуство“, 1985, с. 58.
- Данко Димитров. Игуменът от Велчовата завера. Изд. ОФ, 1968.