Серенада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
1922, фокстрот Серенада

Серенада, в редки случаи може да се срещне като серената (на френски: serenade, на италиански: serenata) е музикална композиция, изпълнявана в нечия чест или за изразяване на любовта към близък човек. Според някои източници думата произлиза от италианската дума sera, което означава вечер, а според други от думата sereno, което означава спокойно. Серенадата се споменава в произведенията на много композитори, но най-ярка представа за нея дава Моцарт, така например в Дон Жуан.[1]

Различни значения[редактиране | edit source]

Средновековие и Ренесанс[редактиране | edit source]

Най-старият смисъл на тази дума се свързва с песен, изпълнявана за любимата, обикновено в спокойните вечерни часове под нейния прозорец. Серенадата става популярна през Средновековието и Ренесанса. Идеята е почерпена от вечрните песни на трубадурите (serena). Певецът самостоятелно или в група изпълнява песента при акомпанимент на китара, мандолина или лютня.

Барок[редактиране | edit source]

В епохата на барока серенадата се явява тип кантата, изпълнявана на открито във вечерните часове, която включва както инструментално, така и вокално изпълнение. Една от причините за изпълнение на открито е, че се използват музикални инструменти като барабани и тромпети, които са прекалено шумни за малко затворено помещение.

Романтизъм и Класицизъм[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Серенадата от Дон Жуан, видео