Серчани
Сѐрчани (на гръцки: Σερραίοι, сереи) са жителите на град Сяр, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Сяр[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Аврам Шеломо (Моаршах) (? – 1602), виден равин
Александра Цанака (р. 1965), гръцка инженерка и политик- Александрос Схинас (1870 – 1913), гръцки анархист, убил крал Георгиос I
- Ангелос Калайдзис (Άγγελος Καλαϊτζής, ? - 1964), деец на Гръцката пропаганда в Македония, заедно с жена си Василики служил като куриер между централното ръководство и андартските чети в областта; къщата му служи за скривалище и болница[1]
Андрея Велев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, ранен на 16 юни 1913 година[2]- Антон Стоянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович[3]
- Арис Мусионис (р. 1958), гръцки политик, по произход от Копач
- Атанас Т. Златарев (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[4]
- Атанас Щерев (Щерюв, 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 13 кукушка дружина[5]
- Афродити Стамбули, гръцки политик
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Благой Златанов (1900-?), български офицер, полковник
В[редактиране | редактиране на кода]
- Василиос Борбокис (р. 1969), гръцки футболист
- Велик Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[6]
-
Витали Хаим Фараджи (1854 - 1918), османски еврейски политик
Г[редактиране | редактиране на кода]
Галип Вардар (1897 – 1958), турски историк- Георги Лазаров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[7]
- Георгиос Златкос (1863 – 1933), виден гръцки общественик
- Григориос Ракидзис (1834 – 1906), виден гръцки общественик, дарител
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Дамаскин Мосхопулос (1863 – 1928), гръцки духовник
-
Димитрий Дикбасанис (р. 1940), гръцки и албански духовник - Димитриос Дионисиу (1885 – 1960), гръцки просветен деец и общественик
- Димитриос Мисирлис (1884 - 1952), гръцки учен, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[8]
- Димитриос Хондрос (1882 – 1962), гръцки учен
- Димитър Златанов български духовник
- Димитър Маджаров (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[9]
- Димитриос Теофанус (Δημήτριος Θεοφάνους), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, четник; името му носи улица в Сяр[10]
- Димостенис Карастоянис (1883 – ?), гръцки агент на гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Дукас Дукас (1879 - 1938) (капитан Зервас), гръцки андартски капитан[11][12]
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Евангелия Дзамбази (р. 1966), гръцка политичка
- Еврипидис Бакирдзис (1895 – 1947), гръцки политик
- Евталия Адам (1860 -1954), гръцка просветна деятелка
- Емануил Фотиадис (1805 – 1849), гръцки просветен деец
- Ешреф Едип (1882 – 1971), османски журналист
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван (Жан) Андреев Иванов (р. 1906 - ?), интербригадист[13]
- Иван Каменов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина[14]
- Иван Танчов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 сярска дружина[15]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йоаким Зъхненски (1258 – 1333), духовник и светец
- Йоан Серски, светец от XV век
- Йоанис Дельос (1853 - 1919), гръцки учен, филолог и политик[16]
- Йоанис Демердзис, гръцки андартски деец
- Йоанис Думбас (? – 1966), гръцки учен, лекар и политик
- Йоргос Капудзидис (р.1972), гръцки писател и актьор
- Йордан Адамов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[17]
К[редактиране | редактиране на кода]
Кимон Логи (1873 – 1952), румънски художник- Константин Деспотов (1864-1932), български медик, кмет на Сяр по време на Първата световна война[18]
- Константин Хаджов (1879 - ?), завършил право в Женевския университет в 1911 година, а след това в Брюксел[19]
- Костадин Апостолов, български просветен деец, учител в Сяр, заточеник в Диарбекир[20]
М[редактиране | редактиране на кода]
- Макарий Пунардзоглу (р. 1976), гръцки духовник
- Мария Коля-Царуха (р. 1958), гръцка политичка
- Мария Хукли (р. 1961), гръцка журналистка
- Маркос Боларис (р. 1958), гръцки политик
- Маркос Теодоридис (1872 - 1952), гръцки политик
- Марта Шопова (1879 - ?), българска учителка
- Мелетий Спандонидис (1824 – 1895), гръцки духовник
- Менелаос Влахвеис (р. 1964), гръцки политик
- Методий Папаемануил (? – 1896), гръцки духовник
- Михаил Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[21]
- Михаил Божков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[22]
- Михаил Иванов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[23]
- Михаил Иванов Бакържиев (1880 – ?), български военен деец, подполковник[24]
- Михаил Сматракалев (Ангел Жаровски) (1910 – 1998), поет македонист
- Михалис Тремопулос (р. 1958), гръцки политик
- Мунис Текиналп (1883 – 1961), османски писател и философ, идеолог на пантуркизма
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Н. Божова, българска учителка и революционерка. Преподава в Скопското българско девическо училище (1902/1903).[25] Членка на Скопския местен революционен комитет.[26]
- Наталис Емануил Петровиц (1899 – 1971), гръцки учен
- Никола Александров, бръснар, живял във Враца, член на ВМОРО[27]
- Никола Българин, гръцки революционер
- Никола Божинов, български учител в Сяр между 1842 и 1872 година[28]
- Никола Ташев (1862 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 4 битолска дружина[29]
- Никос Арабадзис (р. 1984), гръцки футболист
С[редактиране | редактиране на кода]
- София Сотириу, гръцка актриса и писателка
- Стоил Божков, български опълченец, V опълченска дружина[30]
- Стоян Димитров Янин (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[31]
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Таке Глигоров (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмски отряд[32]
- Таки Грънчаров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[33]
- Теодорит Васмадзидис (1867 – 1907), гръцки духовник и просветен деец
- Теодорос Буласикис (1873 – 1937), гръцки андартски капитан
- Теофания Папатома (р. 1972), гръцка писателка, актриса и режисьорка
- Тимотей Ламбридис (? – 1875), гръцки духовник
- Тома Илиев (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 2 рота на 14 воденска дружина[34]
Ф[редактиране | редактиране на кода]
- Фотини Арамбадзи (р. 1974), гръцки политик
- Фотини Пападимитриу (1886 – 1974), гръцка учителка и революционерка
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Хриса Димулиду (р. 1957), гръцка писателка
- Христо Димитров (1888 - ?), български лекар, завършил медицина във Виена[35]
- Христо Стамболиев (1884 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Христофор Продромски (1821 – 1916), гръцки духовник, игумен на Серския манастир
- Христос Николау (Такис ефенди, 1878 – 1953), османски военен и агент на гръцкото консулство в Сяр по време на Македонската борба
- Хюсрев бей (1480 – 1541), виден османски военачалник
Ч[редактиране | редактиране на кода]
- Черкез Ахмед (? – 1915), османски мародер и бандит
Щ[редактиране | редактиране на кода]
- Щерю (Щерьо[36]) Атанасов (1880 - ?), в 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[36] учи право в Белград и Лозана, където завършва в 1907 г.,[37] македоно-одрински опълченец, жител на Красно село, Лазарет на МОО, носител на сребърен кръст „Свети Александър“[38]
Ю[редактиране | редактиране на кода]
- Юсуф Мухлис паша Серезли (1784 – 1843), османски офицер и чиновеник, румелийски валия
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янко Атанасов (Тансов), български опълченец, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, на 19 юни 1877 г. изчезва безследно в боя при Стара загора, на 7 септември 1877 година се връща в дружината, уволнен по болест на 21 септември 1877 година[39][40]
Починали в Сяр[редактиране | редактиране на кода]
- Анастасиос Галдемис (1881 – 1966), гръцки просветен деец
- Ангелики Филипиду (1880 - 1907), гръцка учителка и революционерка
- Атанас Ников (1858 – 1906), български общественик, книжар и революционер
- Благой Шклифов (1935 – 2003), български езиковед, загинал в автомобилна катастрофа край Сяр
- Димитър Гоголаков (? – 1907), гръцки андатски капитан
- Димитър Трендафилов (1881 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
- Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
- Иван Жилев (1861 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
- Кочо Мавродиев (1860 – 1913), български просветен деец
- Махмуд Бедредин Симави, духовник от XIV–XV век
- Мойсей (? - ок.976), български аристократ, един от братята на цар Самуил
- Никола Аврамов (1856 – 1911), български зограф
- Павел Тошков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[41]
- Стефан Тодоров Пейчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[42]
- Съби Дундев (Дундов), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[43]
- Стефан Константинов (1873-1913), български революционер, деец на ВМОРО
Свързани със Сяр[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Комнин Евдемонойоан, сръбски управител на Сяр към 1360 година- Апостол Христодулу (1856 – 1917), гръцки духовник, серски митрополит от 1909 до 1917 година
- Георги Ангелов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Сяр, родом от Просечен, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[44]
- Йосиф Серчанин, имброски (1825 – 1835) и варненски митрополит (1835 – 1846), родом от Сярско
- Симеон Божов, български просветен деец, подофицер
Стефан Веркович (1821 - 1893), сръбски фолклорист, етнограф, и археолог- Стефан Салгънджиев (1847 - 1911), български общественик и просветен деец
- Димитър Радовски (1913 - 1982), български учител и бирник в българската администрация на Сяр по време на българското управление на Беломорието 1941 - 1944 год., син на серския войвода Тома Радовски [45]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΣΕΡΡΩΝ ΑΠΟ ΤΑ ΑΡΧΕΙΑ ΤΟΥ ΕΛΛΗΝΙΚΟΥ ΥΠΟΠΡΟΞΕΝΕΙΟΥ ΣΕΡΡΩΝ ΚΑΙ ΑΠΟ ΤΑ ΑΝΕΚΔΟΤΑ ΑΠΟΜΝΗΜΟΝΕΥΜΑΤΑ ΣΕΡΡΑΙΩΝ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΩΝ. Β' Διεθνές Επιστημονικό Συνέδριο „Οι Σέρρες και η περιοχή τους από την οθωμανική κατάκτηση μέχρι τη σύγχρονη εποχή“, Σέρρες, 6-9 Απριλίου 2006, Α΄ Τόμος, Δήμος Σερρών, 2013. σ. 54. Посетен на 6 юли 2014. Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116 – 117.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 809.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 277.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 401.
- ↑ Δημήτριος Μ. Μισυρλής, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209095337/http://serrelib.gr/misirlis.htm, посетен на 24 август 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 413.
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 71. Посетен на 25 юни 2014.
- ↑ Δούκας Γ. Δούκας (καπετάν Ζέρβας) (1879-1938), архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209100505/http://serrelib.gr/doukas.htm, посетен на 24 август 2009
- ↑ Δούκας Γ. Δούκας - Καπετάν Ζέρβας
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 240.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 692.
- ↑ Ιωάννης Κ. Δέλλιος (1853-1919), архив на оригинала от 7 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141107074925/http://www.serrelib.gr/delios.htm, посетен на 24 август 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). Юруков, 1994. с. 125.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени). София, машинопис, ЦДА, 1935.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 95.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 291.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 10 гръб
- ↑ Кондов, Константин. Спомени 1874-1929 // с. 102.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 394.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 79.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 821.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 316.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 35.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 92
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 88
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 511, л. 10; а.е. 428, л. 63
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 14, ISBN 978-619-00-1431-7.
