Сесил Мадиган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сесил Томас Мадиган по време на Австралийската антарктическа експедиция 1911-1914.

Сесил Томас Мадиган (на английски Cecil Thomas Madigan) (15 октомври 1889, Ренмарк, Южна Австралия - 14 януари 1947) австралийски геолог.

След като завършва колежа "Принц Алфред" в Аделаида и университета в същия град, през 1911 г. получава стипендия за да изучава геология в "Магдален Колидж" в Оксфорд. Същата година е поканен от сър Дъглас Моусън да участва като метеоролог в Австралийската антарктическа експедия, която продължава до 1914 г. и за участието си е награден със златен медал. По време на Първата световна война служи в кралските инженерни части.

През 1929 г. със самолет изследва езерото Еър и част от пустинята Симпсън. През 1937 и 1939 по стария класически начин изследва почти неизследваната пустиня Симпсън (112,6 хил. км2) в Централна Австралия. През 1939-1940 със седем спътника пресича пустинята с камили от запад на изток в най-широката ѝ част, като преодоляват 806 пясъчни възвишения. По негови данни, тези възвишения са разположени успоредно едно на друго на разстояние от 250 км и височината им варира от 20 до 60 м.

В продължение на много години работи като преподавател по геология в университета в Аделаида.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 111. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cecil Madigan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.