Сеслав
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Сеслав | |
 Сеслав
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 847 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 21,398 km² |
| Надм. височина | 131 m |
| Пощ. код | 7341 |
| Тел. код | 084467 |
| МПС код | РР (Рз) |
| ЕКАТТЕ | 66295 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община - кмет |
Кубрат Ремзи Юсеинов (ДПС) |
| Кметство - кмет |
Сеслав Веселин Алеков (ДПС) |
Сеслав е село в Североизточна България. То се намира в община Кубрат, област Разград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Сеслав се намира на 14 км. Северозападно от град Кубрат и 51 км. Североизточно от град Русе.
Преди и след Освобождението е било Шуменска област, Русенски окръг, Кубратска околия. Сега селото е в Разградска област.
Землището на селото е 15 000 дка, разположено върху равен терен. Граничи със селата на юг: Беловец и Тетово, на запад – Кошарна и Стамболово, на север – Черешово и Юпер, на изток – Божурово и Горичево.
Селото се намира в западната част на землището, разположено от двете страни на шосето (редичен поселищен тип).
До селата Юпер, Черешово, Горичево, Стамболово, Тетово, Беловец, Божурово и Кошарна е било свързано само с черни пътища.
Сега до селата Юпер, Черешово и Беловец има асфалтов път, а до село Горичево шосе. Село Сеслав е свързано с автобусни линии с град Русе, град Кубрат и село Юпер.
Климатът на селото е умерено континентален. Зимата е продължителна и с обилни снеговалежи. Лятото е с дълготрайни засушавания. В миналото и сега за добитъка се събира вода в „гьола”, а за пиене се изкопават кладенци.
Най – характерните ветрове са:
Градоносен вятър, духа от север. През зимата е студен, през лятото хладен.
Източен вятър, духа от изток. През зимата и пролетта топи снеговете. Повечето валежи се дължат на него.
Суховей е друго име на южняк. Топъл вятър от юг, духа през летните месеци.
Черен вятър, който духа от запад. През зимните месеци е топъл вятър, през лятото гори бобовите растения.
Южняк е вятър, който духа от юг. Рядко се среща през лятото, топъл вятър, след което падат дъждове.
В официални турски документи селото е отбелязано за първи път през 1576 г., с името Юруклер.
Предполага се, че село Юруклер е получило името си от основателя турчин – юрук, дошъл от Родопите.
[редактиране] История
Юрукските племена са известни в историята с поминък и поведение, подобно на каракачаните – овцевъди и коневъди. Известни са като джигите (жокеи), състезатели на коне, храбри и пъргави като черкези.
Според информатора, името на конете състезатели е получило името на своето племе – юруци.
Един от жителите на селото помни от баща си следните думи: „ – От този свят ще си отида с измъчено самочувствие от две неща: едното е, че измъчих много животни – коне юруци за една слава, винаги да бъда на първо място в състезанията. Умъртвих много пчели – умни и невинни животинки за тяхното магическо производство – меда. Сторих грях и за това моя завет на децата ми – да не следват моя пример.”
По данни на Васил Маринов селото е разположено по плоското плато около изворната област Чаирлъка, източно от държавната гора „Остър меч”.
По думите на информатора селото съществува преди 1600 г., образувано от три близки съседни села, които са били известните и днес местности: Джебрище, Черкезко и Ламбурлука (Липите) . В Черкезко върлувала чума. Останалите живи хора първи се заселили на днешното място на селото. От Джебрище и Ламбурлука също се заселили, заради водата.
Според възрастните хора от селото, занимаващите се с коневъдство и със състезателни коне (юруци) са били черкезите от черкезката махала. Те дали името на село Юруклер.
Заедно с родопските турци са дошли тъй наречените „намани” пастири, известни като коняри и юруци, живели в тамошните населени места.
Още преди преминаването си в Европа, турците са живели в Мала Азия повече като „Номадски пастири”, които са пътували по планините и зимували край морето.
Докато по – голяма част от османския народ се отделяла от някогашното пастирство, юруците в Анадола и досега живеят по първобитен начин, запазили своя облик и традиции.
Названието „юрук” произлиза от турския глагол „юрумек” – ходя и означава номад. Те сами се наричали с това име и то с известна гордост.
Преселването на юруците траяло дълго време. Отначало селото се състояло от черкези. Първите турци са дошли зад Балкана, за хубави и плодородни земи.
Числеността на черкезите е била по – голяма, но постепенно се увеличил броя на юруците. След заминаването на черкезите, селото останало чисто турско.
Първите българи дошли от Балкана – от Тревненските колиби. От с. Милевци, Тревненско през 1871 г. е дошъл Димо Тотев Димов. След него идват още 4 – 5 семейства: Стойко Кьосев Минчев, Пано и Савчо Иванови Гъдеви, Лазар Пенев, Димо Пенев, Иван Пенев.
Братята Пано и Савчо Иванови Гъдеви по прякор Инджетата са били богаташи в селото. През 1915 г. същите са били народни представители в Народното събрание.
Преименуването на селото в Сеслав е станало с МЗ – 3072, обнародвано в ДВ на 11.IX.1934 г.
За произхода на новото име на селото се знае, че е на името на първия български заселник в селото дядо Савчо (Славчо). Избрали са това име, за да се слави населението.
Савчо Иванов Гъдев е бил първият притежател на трактор, парна машина, вършачка, сноповързачка, ярмомелачка за груб фураж. Братя Гъдеви имали 1000 дка обработваема земя. Заселват се в селото и започват да наемат работна ръка.
По сведение на информатора първият радиограмофон е бил закупен от Савчо Гъдев. Притежавал е лозя и добивал годишно над 4 т. вино.
Първото българско училище е открито през 1918 г. с първия учител Янаки Николов, родом от гр. Исперих. Намирало се в края на селото в посока западно от кладенеца – Кара Мустафа.
Първото турско училище е било в сградата на джамията. Учело се на арабски език – Коран.
Според Васил Маринов селото е дало доста интелигенция. Имало завършили земеделско училище, финанси и търговия и право в Австрия и в България.
Савчо Иванов Гъдев е отстъпил земя за построяване на днешното училище „Св. Св. Кирил и Методий”. Пантелей Игнатов е първият директор на училището. През 1935/36 г.
функционирал I – вия етаж. Съществувало е начално училище до IV отделение. II – рия етаж на училището е построен през 1962 г. при кмета Петър Господинов.
Народно читалище „Пробуда” в с. Сеслав е учредено през 1936 г. с председател Пантелей Игнатов. Новата сграда е построена през 1980/83 г. и се открива през 1985 г.
По данни на Васил Маринов водата за селото е била недостатъчна, черпана от две малки чешми и кладенци. Съществуват легенди за дядо Касимовата чешма и за Зюлфие чешма.
И днес като се разхождаш сред гората на селото, стигаш до дядо Касимовата чешма. Интересна е историята около създаването ѝ.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Живял някога в с. Сеслав дядо Касим. Разказват, че бил добър и трудолюбив човек. Имал сплотено семейство. Отгледал децата си. Всяко от тях поело своя път в живота. Една вечер дядо Касим сънувал чуден сън. Човешки глас му казал да построи чешма за съселяните си. На сутринта се събудил и си спомнил съня. На втората вечер отново му се присънил същия сън. През деня дядо Касим извикал синовете си в своя дом. Разказал им съня си. Споделил, че иска да построи чешма за селото. Синовете се съгласили с решението на баща си. Успели да съберат средства за построяване ѝ.
Започнал дядо Касим да строи чешмата. С голямо старание положил основите ѝ. За няколко месеца успял да завърши постройката. Дядо Касим въздъхнал облекчено и си казал: „Успях да построя чешма за моето село! Сега мога да умра спокоен!” Зарадвали се съселяните на дядо Касим за стореното дело. От чешмата течала студена вода, с която всеки можел да утолява жаждата си.
Минали няколко години. Дядо Касим напуснал земния свят.
Днес всеки който пие вода от чешмата си спомня за него.
Зюлфие чешма се намира близо до турската махала. Трогателна е историята около създаването ѝ. По информатора Зюлфие била красива, прелестна девойка. Отличавала се със скромност и трудолюбие. Зюлфие станала мома за женене. Всяка сутрин, когато изгреело слънцето, девойката отивала до кладенеца за вода. Веднъж пред пънара Зюлфие видяла красив момък. Погледнала девойката към него. Момъкът също я погледнал. Прибрала се Зюлфие в къщи. В съзнанието ѝ бил нейният любим.
Веднъж девойки се събрали в дома на Зюлфие, за да приготвят чеиз. Алиме споделила, че скоро ще се сгоди за Алил. Девойките се зарадвали на нейното щастие. Прибрали се девойките по домовете си. От този ден настъпила промяна в Зюлфие. Не разговаряла с родителите си, не се събирала с дружките си. След месец Зюлфие се разболяла. Горкото момиче, розовите ѝ страни повехнали, затворила прекрасните си очи. Майчиното сърце се късало от болка. Тя плачела и нареждала: „От любовна мъка се разболя чедото ми.” Същата вечер забили тъпаните в село Сеслав. Празнували сватбата на Алиме и Алил.
В единия край тържествувала веселбата, а в другия се чувствал ледения дъх на смъртта. Бащата на Зюлфие извикал селския доктор. Той прегледал девойката и споделил, че е болна от туберкулоза. След два дни Зюлфие заспала вечен сън. Бащата не можел да се примири със загубата на любимата си дъщеря. Искал хората да не забравят Зюлфие.
Продал чеиза на дъщеря си. Построил „Зюлфие чешма”.
По сведения на информатора пред чешмата хората направили мевлид с 20 софри.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
Селото се намира в самото начало на Лудогорието. Родовете в селото са: Инджетата, Баките, Бозевите, Таръкчиевите, Хаджиевите, Бакъевци,. Произлезли по всяка вероятност от занаятите, които са упражнявали.
Населението преди и сега се занимава със земеделие и животновъдство.
Видно от семейните регистри през 1870/1877 година в селото е имало 60 турски и 15 черкезки къщи.
През 1910 г. – 1742 жители. През 1934 г. – 1109 жители, 1946 г. – 1183 жители, 1956 г. – 1360 жители, 1965 г. – 1327 жители, 1972 г. – 1135 жители, 1975 г. – 1209 жители.
Ромите са дошли по – късно в село Сеслав. Занимават се с варжийство. Родовете им са: Гъджевци, Германовци, Помак, Ямалъ.
Селото е шосирано през 1935/36 г.
Водоснабдено през 1928 г.
Първата потребителна кооперация е учредена през 1938 г. от Минчо Илиев Стойчев.
Селото е радиофицирано през 1946 г., електрифицирано през 1954 г. ТКЗС е учредено през 1950 г., с председател Недялко Петров.
През 2005 г. в с. Сеслав има 974 жители. От тях българи са 60, турци – 383, роми – 531.
[редактиране] Външни препратки
В Сеслав ромите са по-вече то турците,а турците са по-вече то българите.В селото има 3 магазин и 2 кръчми .Имена а магазините са;,,Моят магазин``,,Хава`` която продава смесени стоки и ,,Тезгюл``. През ноември -2011 г. имаше избори и кмет на селото стана Веселин Йосифов. Но селото се топи от безработица.
