Сехово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За античния град вижте Ейдомене.
Сехово
Ειδομένη
Гърция
41.1222° с. ш. 22.5111° и. д.
Сехово
Централна Македония
41.1222° с. ш. 22.5111° и. д.
Сехово
Кукушко
41.1222° с. ш. 22.5111° и. д.
Сехово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Площ26,944 km²[1]
Надм. височина26 m
Население111 души (2021 г.)
4,13 души/km²
Пощенски код61400
Телефонен код23430-
Официален сайтwww.idomeni.gr
Сехово в Общомедия

Сѐхово или Сѐово (на гръцки: Ειδομένη, Идомени, до 1926 година катаревуса Σέχοβον, Сеховон, димотики Σέχοβο, Сехово[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 235 души население (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на границата със Северна Македония на 20 километра северно от град Боймица (Аксиуполи).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу аяни, Сехово е представлявано от своя кмет (или пълномощник) Иван, син на Веселин.[3]

В XIX век Сехово е българско село в каза Аврет Хисар на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сеховон (Sechovon), Воденска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Сеово (Seovo) е посочено като село каза Аврет Хисар с 85 къщи и 394 жители българи.[5] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Сехово българско училище е закрито лично от струмишкия патриаршески митрополит Агатангел Папагригориадис.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сехово е село в Гевгелийска каза с 800 жители българи.[9]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сехово (Sehovo) има 1120 българи екзархисти и работи българско училище.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цеово има 170 къщи славяни християни.[12] В 1926 години селото е прекръстено на Идомени.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 семейства и 173 жители бежанци.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Сехово на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Асар Άσάρ Палея Παλαιά[15]
Курт Ада[16] Κουρτ Άντά Ликониси Λυκονήσι[15] местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[16]
Дадо[16] Ντάντο Грия Γρηά[15] местност на Ю от Сехово[16]
Насур Νασούρ Войдорема Βοϊδόρεμα[15]
Чаири[16] Τσαΐρια Ливади Λιβάδι[15] местност на ЮИ от Сехово по десния бряг на Вардар[16]
Крива круша[16] Κρίβα Κρούς Ахладия Αχλαδιά[15] местност на И от Сехово по десния бряг на Вардар[16]
Коджа Омерли[16] Κατζαμαρλί Камбос Κάμπος[15] местност на З от Сехово и на С от Алчак[16]
Алчак[16] Άλτσάκι Перасма Πέρασμα[15] река и пролом на Ю от Алчак[16]
Нова кория[16] Νόβα Κουρί Дасос Δάσος[15] възвишение на З от Сехово и на С от Алчак[16]
Мала река[16] Μάλα Ρέκα Потамаки Ποταμάκι[15] река на СИ от Алчак, десен приток на Конската река[16]
Дрок[16] Ντρόκ Нерофагома Νεροφάγωμα[15] горното течение на Мала река[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сехово
  • Аргир Манасиев (1872 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО.[7]
  • Георгиос Стаматиадис (1825 – 1908), гръцки духовник и лидер на гръцкия комитет
  • Гоно Альошев Кюркчиев, железопътен работник на линията Солун – Скопие, терорист на Централния комитет на ВМОРО, покръстен от свещеник Стамат Танчев[17]
  • Гоно Беликольов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Гоно Балабанов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  • Григор Тотев (1868 – 1934), български революционер
  • Григор Чонев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Григор Шаев Мишкаров (1877 – ?), български учител и революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Дельо Джузданов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Дельо и Иван Петрови, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Димитър Джузданов (1887 – 1929), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  • Димитър Капсаров, български духовник
  • Дино Аркудов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Дино Илков, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Иван Итов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Иван Митрев Чаланов, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Мицо Букурешлиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Мицо Капсаров, български революционер, деец на ВМОРО,[7] умрял преди 1918 г.[19]
  • Петко Манасиев и синът му Христо Петков Манасиев, български революционери, дейци на ВМОРО[7]
  • Нако Манасиев (1843 – 1919), баща на Аргир Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Стефчо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО,[7] македоно-одрински опълченец[20]
  • поп Стоимен Манасиев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Тано Кюркчиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Христо Георгиев Кюркчиев (1903 – ?), български педагог[21]
  • Христо Манасиев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Костадинка Палазова (р. 1939), народна певица

Други[редактиране | редактиране на кода]

На Сехово е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ dlib.statistics.gr
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13 – 14.
  7. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 55.
  18. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 134.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
  21. ↑ Парцел 12 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сехово&oldid=12206770“.