Сецесион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сецесион (от немски: Sezession, „отцепване“) е наименование, прието от тези немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на салона. Типът изкуство, наложен от тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.

Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.

Сецесионът в архитектурата[редактиране | edit source]

Той възниква паралелно с еклектиката, един стил на смесване на различни традиционни влияния и форми. Двадесети век започва с масови еклектични интериори. В хаоса на това разностилие се създава една група от единомишленици, които решават да скъсат с всички европейски традиции. Те са за прости, съобразени с нуждите и възможностите на века, взети от Природата форми.

Въпреки заявките за близост до Природата сецесионът става декоративен, малко измислен и „интелигентен“. Все пак гой е първият стил, който внася новите строителни възможности.

Сецесионът все още не успява да внесе във всяка сграда електричеството, водопроводът и канализацията, но слага своя отпечатък върху фасадите и разпределението на жилището. Стаите вече не са еднакви по размери, според функцията си са по-големи или по-малки, но са все още високи, понякога повече от два човешки ръста. Стените, прозорците, вратите имат характерните за стила извисени пропорции. Той начупва категорично стените с еркери, ризалити и ниши за вградени мебели или декоративни пана, облепва ги с тапети или ламперии с подчертано вертикално членение и изтегля дори силуета на камините и зиданите кахлени печки. Крилата на прозорците са също с подчертана височина, а стъклата им са разчленени с дървени летви. Вратите се остъкляват рядко, но често в горната си част имат малък прозорец, който едновременно оптически ги издължава и осветлява предверието. Таваните се декорират с плиткорелефни гипсови профили, сгъстени към окачената в центъра лампа. Обикновено те са много светли, като цветът им се прелива и към горния край на стените.

Материали[редактиране | edit source]

Фасадите са решени с употребата на стъкло, което дава нов живот на зимните градини, Стоманобетонът за сега стеснително се гуши в леко закръглените сводове на аркадите, вратите и прозорците. Желязото обаче смело измества камъка от балконите и ги обгражда с грациозно извитите ажурени парапети.

Мебели[редактиране | edit source]

Мебелите изразяват новите представи за красота и удобство. Канапетата, креслата и столовете са с умалени размери, най-често изработени от тънки, сложно извити детайли. Краката на масичките и цветарниците подражават на тези форми, а плотовете им често са елипсовидни или многоъгълни. Най-разнообразни са представителните корпусни мебели и маси. Дървото в тях се вие в най-причудливи профили. Мебелите се възправят гордо от лъскавината на месинговия си обков.

Декорация[редактиране | edit source]

Декоративните вещи не познават делничните форми и всячески се стремят да поддържат около себе си чувството за вечен праздник. На почит са представителните прибори, декоративните чинии и съдове, ръчните плетива и бродерии и камерната пластика. Любими материали са месингът, финият порцелан, емайлът, цветното и кристалното стъкло. Темите са сантиментални, а образите и формите – нелишени от театрален патос. Но по вещите вече липсват занаятчииските интарзии и апликации, характерни за еклектиката. Те са изместени от прецизно обмислените форми. Декоративните мотиви са взети предимно от растителния свят, от стеблото на кестена, лозата, бръшляна и най-вече от формите на цветята е създадена оригинална и свежа стилистика с малка доза меланхолия.

Цветето[редактиране | edit source]

То е любимият декоративен мотив на сецесиона. Но тава не е включеното в букет цвете на Втората империя, а строен, свободностоящ цвят. Роденият през 18 век култ към цветята сега започва да се задоволява с промишлени темпове. Серийно се произвеждат декоративни цветя от восъчна хартия, плат, стъкло и дори порцелан. Цветята присъстват в накитите, в абажурите, дори в дръжките на домакински съдове, но това не пречи в интериора да присъстват и истински цветя в саксии, които за щастие не са отново украсени с цветя.

Цветове[редактиране | edit source]

За интериора са характерни еднотоновите гами от кадифеноплътни, тъмни цветове. Много често стените и мебелите са в различни тонове на един цвят, а понякога тези тонове са и с еднаква наситеност. Мебелите са изработени обикновено от тъмен махагон. Виненочервеното, кафявото, бледосивото, сивозеленото и най.вече маслиненозеленото са цветовете на плюша, килимите, тапетите и кадифето. Завесите са драпирани в ритмични, вертикални ленти, които ги правят раздвижени. Картините обичайно не са големи и са закачени една над друга. Сюжетите им са сантиментално-романтични: лунна нощ, носени от вятъра листа, плачуща върба над надгробен камък.

Предимства на сецесиона

Голямата му сила е в пластичността, грациозността и своеобразната мелодичност на неговите форми. След рококо сложноогънатите линии за втори път празнуват своя триумф. Само че сега вместо с жинерадостно опиянение движението им е изпълнено с мечтателно-меланхолична вглъбеност и вместо от непринуденост се съпътства от претенциозното благородство на позаучените пози.

Времето на сецесиона завършва в пламъците на Първата световна война. Мечтата на ентусиастите за изграждане на масови интериори остава неосъществена и той просъществува само като стил на тесен буржоазен елит. Затворен в интелектуалната си самота той се чувства над „тълпата“. Стилът сецесион стои извън процеса на демократизация на интериора, характерен за първите  две десетилетия на 20 век. Неговите интериори и мебели са твърде маниерни и скъпи за възможностите на средния гражданин. Само в Австрия и Германия се правят опити за създаване на по-опростени мебели.Много от тях се произвеждат до края на 30 те години, но оказват слабо влияние върху европейския интериор. Стилът си остава затворен в доведената до крайност декоративна приказност на прекрасни, но в повечето случаи чужди на реалния Живот идеи.

Разпространение[редактиране | edit source]

Стилът се развива в различни страни, където носи различни имена: в Германия – „Югендстил“, в Австрия- „Сецесион“, в Англия- „Либерти“, във Франция- „Ар нуво“, в Испания- „Модернисимо“, в Русия и други страни – „Модерн“. Някои го отричат, други го величаят. За едни той е стил, за други – упадъчно художествено течение. Но той е първата крачка към търсене на нови форми, които да премахнат илюзиите на еклектизма за изграждане на Идващото чрез средствата на Отминаващото и разчиства до известна степен пътя на съвременния интериор. 

[1] "Интериорът през вековете", Иван Беджев

Вижте още[редактиране | edit source]

  1. "Интериорът през вековете"