Сибин Майналовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сибин Майналовски
български писател
български писател
Роден1 ноември 1974 г. (49 г.)
Националност България
Активен период1998 -
Жанрхорър, фентъзи, научна фантастика
Дебютни творби„Недовършено летене“, 1998 г.

Сибин Симеонов Майналовски е български писател на произведения в жанровете хорър, фентъзи и научна фантастика, преводач, журналист, графичен и лого дизайнер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1974 година в Стара Загора. Принадлежи към български македонски род от костурското село Косинец. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Още преди да завърши, започва работа като репортер и дописник в няколко местни вестника – „Точно време за всички“, „Синя поща“ и др.

През 1992 г. е приет за студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Изкарва до пети курс, втори семестър, когато прекъсва заради изпита по Американска литература. Не подновява студентските си права, тъй като смята, че е придобил достатъчно знания и дипломата не е от огромно значение.

Докато е във Велико Търново, работи известно време като репортер в местния вестник „Борба“ и като кореспондент на вестник „Дневник“ (издание на „Капитал“). Публикува и статии в седмичника „Жълт Труд“.

Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора, след като научава, че баща му е починал. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като преводач, специалист по предпечатна подготовка и графичен дизайнер.

Литературният му дебют е разказът „Недовършено летене“, публикуван през 1998 г. в сп. „Върколак“.

През месец юни 2022 година взема участие в четири епизода на телевизионното състезание „Последният печели“ по БНТ, където печели три поредни победи[1][2][3]. При първата си победа детронира не кой да е, а втория в историята на предаването осемнадесеткратен шампион (Атанас Атанасов).

Издания и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сянката“ (БГ Книга, 2013)
  • „Усмивка в полунощ“ (БГ Книга, 2013)
  • „Змии в стените“ (GAIANA Book&Art Studio, 2015) (ISBN 978-954-8633-59-8)
  • „Симфония на мъртвите“ (Издателство „Изток-Запад“, 2018) (ISBN 978-619-01-0185-7)
  • „Завръщане в „Зелената котка““ (Издателство „ЕРГО“, 2021) (ISBN 978-619-7392-86-9)

Публикации в периодика и антологии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – „Недовършено летене“ (разказ) – сп. „Върколак“
  • 2000 – „Отмъщението на гарвана“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2000/5 бр.
  • 2000 – „Да сънуваш, че сънуваш...“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2000/8 бр.
  • 2001 – „Погледът на мъртвите“ (разказ) – сп. „Вселена, наука и техника“, бр. 4/2001
  • 2001 – „Мракът и дъщеря ми“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2001/6 бр.
  • 2002 – „Черните рози“ (разказ) – сп. „Зона F“, 2002/10 бр.
  • 2004 – „Мракът и дъщеря ми“ – антология „Ласката на мрака“
  • 2012 – „10 мг внимание“ – „сп. „Обекти“, бр. 9
  • 2012 – „Телефонът на краля“ – сп. ДРАКУС
  • 2012 – „Усмивка в полунощ“ – сборник „Златен Кан 2012“
  • 2013 – „Бира, магии и пържена цаца“ – сборник „Мечове в града“, клуб Цитаделата
  • 2013 – „Някой друг да не ми харесва котето“ – сп. ДРАКУС
  • 2013 – „Цветето от Антарес“ – сборник „Скакалци в програмата“, издателство „Ентусиаст“ и БНТ
  • 2014 – „Адско приключение“ – сборник „Мечове в морето“, клуб Цитаделата
  • 2014 – „Мечето“ – сборник „Вдъхновени от краля“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2014 – „Серумът“ – списание 8
  • 2015 – „Змии в стените“ – сп. ДРАКУС
  • 2016 – „Направѝ си сам“ – сборник „ПИСЪЦИ“ на Horror Writers Club LAZARUS
  • 2016 – „Отмъщението на гарвана“ – сборник „ПО крилете на гарвана“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2016 – „Присъдата“ – сп. ДРАКУС
  • 2017 – „Очи“ – алманах „Тера фантастика“, бр. 16
  • 2017 – „Анджи“ и „При баба“ – сборник „ВОЙ“ на Horror Writers Club LAZARUS
  • 2018 – „Докторите“ – сборник „Зовът на Лъвкрафт“, изд. GAIANA Book&Art Studio
  • 2018 – „Кладенецът на надеждата“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том ІV“, изд. ИвиПет[4]
  • 2020 – „Никой не спи“ – сборник „Сказанията на Стрикса, том VІ“, изд. ИвиПет[5]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Редакции[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
  • 2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
  • 2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
  • 2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
  • 2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“[6]
  • 2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“[7]
  • 2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“[8]
  • 2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[9]
  • 2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
  • 2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“[10]
  • 2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“[11]
  • 2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“[12]
  • 2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018)[13]
  • 2021 г. – награда „Преводач на годината 2020“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“[14]
  • 2022 г. – първа награда във ІІ национален литературен конкурс „Море“ на Народно читалище „Месемврия – 2015“ (Несебър) за разказа „Номер Пет“.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Последният печели – 01.06.2022
  2. Последният печели – 03.06.2022
  3. Последният печели – 06.06.2022
  4. Ревю на Сказанията на Стрикса – том IV, в сайта Цитаделата
  5. Ревю на Сказанията на Стрикса – том VI, в сайта Цитаделата
  6. Класиране за конкурса за фентъзи разказ „Полъх от Севера“
  7. Специален брой от конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян – 2014
  8. Резултати от конкурса ВЕЧНОСТ на Списание 8
  9. 15-и годишни награди на Цитаделата
  10. Садет Кърова, БТА. В Кубрат награждават победителите в Единадесетия национален конкурс за хумор и сатира
  11. Резултати от конкурса „Дървото на живота-2018“
  12. Класиране в „Под върха“ IV
  13. 18-и годишни награди на Цитаделата
  14. 20-и годишни награди на Цитаделата
  15. Народно читалище „Месемврия – 2015“. Награденият разказ на фейсбук-страницата на НЧ „Месемврия – 2015“ (Несебър) // 2022-12-02.