Сива гъска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сива гъска
Anser anser (aka).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anser Гъски
вид: A. anser Сива гъска
Научно наименование
Уикивидове Anser anser
Linnaeus, 1758

Сивата гъска (Anser anser) е едър представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 2,5 и 6 кг. Дължина на тялото 83–98 cm, размах на крилете около 160 cm. Няма изразен полов диморфизъм. Възрастните птици имат черни петна по гърдите и корема. Лети бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът и е подобен на този на домашната гъска.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Разпространена, но с ниска плътност на популацията в Европа и Азия. Среща се и в България, в резервата Сребърна, където гнездят около десетина двойки, няма сведения за други гнездящи двойки на наша територия. Прелетна птица.

Придържа се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочва към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Много често можем да наблюдаваме Сивата гъска на ята. При този вид са силно изразени социалните контакти, между отделните индивиди и ятата. Установено е от редица учени етолози, като Конрад Лоренц, че Сивата гъска е високо интелигентна птица, разполагаща с развит език за общуване и живееща в сложни социални структури. Тя е едно от малкото животни способно да брои (до 3–4, дори и до 5 в определени случаи).

Приема предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

Моногамна птица, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 3–4 година. Гнезденето започва по-рано от това на другите видове гъски, понякога още в заснежени местности. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми. То е голямо, изградено от суха растителност и покрито с пух. Снася от 2 до 15, но най често 4–5 бели с лек жълтеникав или зеленикав оттенък яйца. Мъти 27–29 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно със женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги отбраняват яростно и самоотвержено.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Сивата гъска е родоначалник на Домашната гъска, като се счита, че одомашняването е протекло сравнително неотдавна, за него е способствал социалният начин на живот воден от тези птици. При кръстоска с Домашната гъска се получава здраво и жизнеспособно поколение. Дълголетен вид, продължителността на живота и достига няколко десетки години. Поради намалялата си численост в природата Сивата гъска е включена в Червената книга на застрашените видове в България.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Anser anser. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 23 октомври 2009.
  2. Червена книга на Република България. [{{{redbooklink}}} Сива гъска]. Посетен на 21 март 2012