Сив дългоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сив дългоух прилеп
Plecotus austriacus.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Plecotus Дългоухи прилепи
вид: Plecotus
austriacus
Сив
дългоух прилеп
Научно наименование
Уикивидове Plecotus austriacus
Fischer, 1829

Сивият дългоух прилеп (Plecotus austriacus) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Общи сведения[редактиране | edit source]

Има добре изразени уши — дълги и добре завити. Много сходен е с кафявия дългоух прилеп (Plecotus auritus), с който дълго време са смятани за един вид. Дължината на главата и тялото на сивия дългоух прилеп е 42,0-53,2 mm, размахът на крилата - 265-295 mm, масата - 7-16 g. Ушите му са дълги 31-41 mm, а опашката - 39-55 mm. По гърба цветът му е сив с кафеникави нюанси, по корема - светлосив, а по лицето - тъмносив.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Сивият дългоух прилеп е разпространен в Европа, Северна Африка и Близкия Изток до Афганистан и Кашмир. В България се среща в цялата страна, предимно в равнините.[1]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Сивият дългоух прилеп предпочита открити местности, включително обработваеми земи и дори селища. Живее поединично или на малки групи и не извършва продължителни миграции. През лятото използва за убежища хралупи на дървета или подпокривни пространства. Зимува в пещери с температура 2-6°C, през зимата често се мести в самата пещера или дори сменя пещерите.[1]

При полет сивият дългоух прилеп се ориентира чрез ехолокация, като излъчва стръмни честотномодулирани сигнали с честота 30-40 kHz и полегати честоттномодулирани сигнали с честота 18-25 kHz. Полетът е бавен и маневрен. Ловува в открити местности в близост до убежището си, като лети на височина 2-5 m. Храни се основно с нощни пеперуди.[1]

Размножаване[редактиране | edit source]

Копулацията при сивия дългоух прилеп протича през есента. През юни-юли женските се събират на групи от 10-20 екземпляра и раждат по едно малко.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 233-241.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България