Сигнъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сигнъс
Стандартен вариант на Сигнъс по време на приближаване към МКС
Стандартен вариант на Сигнъс по време на приближаване към МКС
Общи данни
Функция Снабдителен кораб
Тип Непилотиран
Производител Orbital Sciences и Талес Аления Спейс
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Основен потребител Flag of the United States.svg НАСА
Ракета-носител Антарес
Производителност
Товар 2 000/2 700 kg[1]
Размери
Височина 3,07 m[2]
Диаметър 3,07 m[2]
Обем 18,9/26,2 m3[1]
Оперативни данни
Статут В процес на разработка
Общо полети 0
Други
Уеб сайт http://www.orbital.com/CargoResupplyServices/

Сигнъс (от прочит на английски на името на съзвездието Лебед на латински: Cygnus) е непилотиран снабдителен кораб, разработван от американската компания Orbital Sciences и италианската Талес Аления Спейс. Проектът се спонсорира от НАСА като част от програмата за насърчаване на развитието на частни комерсиални услуги за доставка на товари до ниска околоземна орбита и в частност до Международната космическа станция (МКС).

История[редактиране | edit source]

След като снабдителният кораб К-1, финансиран от НАСА, е прекратен поради неспазване на поетите ангажименти от страна на компанията-производител, НАСА избира да финансира проекта Сигнъс заедно с Дракон. НАСА обявява това на 19 февруари 2008 година, а на 23 декември същата година подписва договор с Orbital Sciences на стойност $1,9 милиарда. По силата на този договор Orbital трябва да доставят 20 тона товар до МКС до 2016 година на борда на осем космически кораба Сигнъс.

През април 2010 година Orbital показват пълномащабен модел на Сигнъс и предвиждат да тестват апарата към края на 2010 година, но в последствие полетът е отменен за май-юни 2011 година.

Конструкция[редактиране | edit source]

Графики на стандартен и усилен вариант на Сигнъс.

Сигнъс се състои от два основни компонента — сервизен модул и товарен модул. Сервизният модул е базиран на шината STAR на Orbital Sciences за космически апарати, върху която е построен и космическият апарат Даун. Сервизният модул има брутно тегло около 1 800 кг и се задвижва от ракетни двигатели, работещи на хидразин и диазотен тетраоксид. Към сервизния модул има и два слънчеви панела, които се разработват от компанията Dutch Space и се предвижда да генерират електричество с мощност 4 kW.

Планират се два товарни модула за Сигнъс — единият е базиран на многофункционалните товарени модули на Талес Аления Спейс, а другият на транспортно-складовите палети Експрес на НАСА. И двата се планира да имат брутна маса от 3 500 кг и полезен товар от 2 000 кг, но първият има херметизиран обем от 18,9, а вторият от 26,2 м3.

След изстрелване на борда на ракетата Антарес, Сигнъс ще се приближава до МКС и когато е на няколко метра от станцията, корабът ще бъде захващан с Канадарм2 и скачван с модула Хармъни. Сигнъс няма възможност да връща товари на Земята, но може да бъде натъпкван с отпадъци, които да изгарят заедно с него при навлизане в земната атмосфера.

Предвижда се и вариант на Сигнъс със собствена роботизирана ръка, която да се използва при доставяне на товари до други космически станции.

Мисии[редактиране | edit source]

Всички мисии се преджижда да бъдат изстреляни от Централно-атлантическия регионален космодрум.

Име на мисията Дата на изстрелване Име на кораба Сигнъс Тип кораб Ракета-носител Бележки
Cygnus Orb-D1[3] 18 септември 2013[4] Джордж Лоу[5] Стандартен[6] Антарес 110[6] Първа мисия на кораб Сигнъс, първа мисия на скачване на Сигнъс с МКС, второ изстрелване на Антарес. Скачването на новия товарен кораб Сигнъс с МКС е забавен поради компютърен проблем,[7] но успешно изпълнено.[8]
Orb CRS-1 Не по-рано от 7 януари 2014[4][9] Чарлс Фулъртън[5] Стандартен[6] Антарес 120[6] Първа снабдителна мисия за Сигнъс, първо изстрелване на Антерес с ускорителен блок Castor 30B[6]
Orb CRS-2 1 май 2014[6][4] Стандартен[6] Антарес 120[6]
Orb CRS-3 3 октомври 2014[6][10] Стандартен[6] Антарес 130[6] Първо изстрелване на Антарес с ускорителен блок Castor 30XL[6]
Orb CRS-4 2015[6][11] Усилен[6] Антарес 130[6] Първа мисия за усилен вариант на Сигнъс[6]
Orb CRS-5 TBD[11] Усилен[6] Антарес 130[6]
Orb CRS-6 TBD[11] Усилен[6] Антарес 130[6]
Orb CRS-7 TBD[11] Усилен[6] Антарес 130[6]
Orb CRS-8 TBD[11] Усилен[6] Антарес 130[6]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Cygnus Fact Sheet - 2012 (PDF). // Посетен на 2 юли 2012.
  2. а б Thales Alenia Space — Cygnus. // Thalesaleniaspace-issmodules.com. Посетен на 2 юли 2012.
  3. First flight of Cygnus cargo craft delayed to September. // Spaceflight Now, 6 May 2013. Посетен на 28 декември 2013.
  4. а б в Worldwide launch schedule. // spaceflightnow.com. Посетен на 9 August 2013.
  5. а б Robert Z. Pearlman. Orbital Sciences Names Next Private Space Station Freighter for NASA Astronaut. // collectSpace.com. Посетен на 28 декември 2013.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Bergin, Chris. Space industry giants Orbital upbeat ahead of Antares debut. // NasaSpaceflight (not affiliated with NASA), 2012-02-22. Посетен на 28 декември 2013.
  7. Computer mishap delays space station supply ship, Va. company says arrival at least 2 days off. // Washington Post. Архив на оригинала от 2013-09-22. Посетен на 28 декември 2013.
  8. Orbital’s Cygnus successfully berthed on the ISS. // NASA. Посетен на 28 декември 2013.
  9. ISS Commercial Resupply Services Mission (Orb-1). // Orbital Sciences. Посетен на 28 декември 2013.
  10. Worldwide launch schedule. // spaceflightnow.com. Посетен на 28 декември 2013.
  11. а б в г д Cargo Resupply Services. // Orbital Sciences. Посетен на 28 декември 013.

Външни препратки[редактиране | edit source]