Сидхарта Гаутама
Тази статия е за основоположника на будизма. За други значения на наименованието „Буда“ вижте Буда.
|
||||||||
| Част от серията статии за Будизъм |
|
 |
|
| История на Будизма | |
|---|---|
| Основни фигури Буда Шакямуни Нагарджуна · Падмасамбхава |
|
| Архат · Бодхисатва |
|
| Будизъм по страна и регион Северен и южен будизъм Тибетски будизъм |
|
| Школи Тхеравада Махаяна · Дзен Ваджраяна Нингма · Кагю · Сакя · Гелуг |
|
| Текстове и основни понятия | |
| Дхарма · Трипитака Тибетски Будистки Канон Четирите благородни истини · Убежище Медитация · Трикая Сангха · Ступа |
|
| Други свързани теми | |
Сидхарта Гаутама Буда (на санскрит: सिद्धार्थ गौतम; пали: Сидхатха Готама) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма.[1] Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера. Повечето направления на будизма го смятат за върховния Буда (Пали: Саммасамбуда, Санскрит: Самиаксамбуда) на нашата епоха, думата "Буда" означава „пробуденят“, „просветленият.“[2]) на настоящата епоха. Сидхарта Гаутама също може да се споменава и като Гаутама Буда или като Шакямуни ("Мъдрецът на Шакиите").
Времето, по което е живял Сидхарта Гаутама, не е установено точно. Повечето историци в началото на 20 век приемат, че той живее приблизително между 563 и 483 година пр.н.е.,[3] но по-нови изследвания поставят датата на смъртта му между 486 и 483 година пр.н.е. и дори между 411 и 400 година пр.н.е.[4][5] Според традицията Гаутама е роден в малката държава Капилавасту в днешен Непал и през по-голямата част от живота си разпространява своето учение в източните области на Индия, като Магадха и Кошала.[6][7]
Сидхарта Гаутама е основна фигура в будизма, като будистите вярват, че преданията за неговия живот, учение и правила на поведение са обобщени и запаметени от неговите последователи след смъртта му. Различни сборници, приписвани на Гаутама, са предавани устно от поколение на поколение, като са записани за първи път едва 4 века след смъртта му.
Сидхарта Гаутама е приеман за бог или пророк и от други религиозни течения, сред които индуизма, ислямският клон ахмадие[8] и бахайството.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Традиционни биографии
Първичните източници за живота на Сидхарта Гаутама представляват набор от разнородни и понякога противоречащи си традиционни биографии. Сред тях са „Будакарита“, „Лалитавистара Сутра“, „Махавасту“ и „Ниданаката“.[9] Най-ранната пълна биография е „Будакарита“, епична поема, написана от Ашвагхоша и датирана към началото на 1 век.[9] Следваща по възраст е „Лалитавистара Сутра“, писана през 3 век от последователи на будисткото течение Махаяна или Сарвастивада.[10] „Махавасту“ е съставена постепенно от представители на направлението Локотаравада, вероятно в хода на 4 век,[10] а „Ниданаката“ - от Будхагхоша, последовател на Теравада в Шри Ланка през 5 век.[11]
Сред останалите канонични източници са приказките Джатака „Махападана Сута“ и „Акхарияабхута Сута“ включват подбрани разкази, които вероятно имат по-древен произход, но не обхващат целия живот на Гаутама. Приказките Джатака разказват за неговите предишни прераждания като бодхисатва, като първият сборник от джатаки е определян като един от най-ранните будитски текстове.[12] Махападана Сута и Ачариябхута Сутта разказват за чудните случки, обкръжаващи раждането на Гаутама като например слизането на бодхисатвата от Тушита рая в утробата на майка му.
Обичайно биографиите на Гаутама в по-голямата си част включват безбройни чудеса, знамения, и свръхестествени събития. В тези традиционни биографии личността на Буда е често на напълно трансцедентно (Скт. локатара) и съвършено същество, което е необременено от земният свят. В Махавасту се разказва че, в течение на много животи Гаутама развива свръхестествени способности включващи: безболезнено раждане породено без полово сношение; липса на нужда от сън, храна, лекарства или къпане, въпреки че като такива са включени "в съотвествие със света"; всезнание и способност за "подтискане на кармата".[13]
[редактиране] Зачеване и раждане
Баща му, Судходана, е бил владетел на царството на Шакиите (в днешен Непал, тогава територия на Индия.[14][15][16][17][18][19] Майка му е била царицата Мая. Според традициите на тогавашното време, принцът се оженил много млад, на 16 години, за една красива и предана млада принцеса на име Яшодхара. Младият принц живеел в двореца си, разполагайки с всички удобства, но внезапно, сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и екзистензиалното страдание на хората, той решил да намери решението - изход от всемирното страдание. На 29 години, скоро след раждането на единственото му дете, Рахула, той напуснал царството си и станал аскет в търсене на своето решение.
Цели шест години аскетът Гаутама бродел по долината на Ганг, срещайки прочути религиозни учители, изучавал и следвал техните системи и методи и се предавал на строги аскетични практики. Но те не го удовлетворили. Той постепенно оставил традиционните учения и техните методи и тръгнал по свой собствен път. Изоставил крайния аскетизъм и дал обет да не напусне мястото си на медитация, докато не намери отговора на своите въпроси. Една вечер, седейки под едно дърво (оттогава познато като Бодхи или дървото Бо, „Дървото на Мъдростта”), което си било обикновена смокиня, на брега на реката Неранджара при Бодхгая (близо до Гая в днешен Бихар), на 35-годишна възраст Гаутама постигнал Просветление, след което станал известен като Буда, „Просветленият”.
След своето Просветление Гаутама Буда произнесъл първата си проповед пред група аскети, негови стари приятели, в Еленовия парк в град Исипатана (днешен Сарнат), близо до Бенарес. От този ден, в течение на 45 г., той учел всички класи, мъже и жени, царе и селяни, брахмани и неприкасаеми, търговци и просяци, светци и крадци – без да прави и най-малка разлика между тях. Той не признавал различия по каста или социално положение и Пътят, който той проповядвал, бил отворен за всички хора, които са били способни да го разберат и следват.
80-годишен, Гаутама Буда починал в град Кушинара (в щата Утар Прадеш в Индия).
[редактиране] Учение
виж осн. статия Будизъм
[редактиране] Външен вид
[редактиране] В религията
[редактиране] В будизма
Днес Буда Дхарма (будизмът) е разпространен в Цейлон, Бирма, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам, Бутан, Тибет, Китай, Япония, Монголия, Корея, Тайван, в някои части на Индия, Пакистан, Непал, Русия и намира все повече убедени последователи в Западна и Източна Европа, САЩ и Латинска Америка.
[редактиране] В други религии
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) The Buddha, His Life and Teachings. // Buddhanet.net. Посетен на 20 октомври 2010.
- ↑ ((en)) Turner, Ralph Lilley. buddha 9276. // A comparative dictionary of the Indo-Aryan languages. London: Oxford University Press. Digital Dictionaries of South Asia, University of Chicago, 1962–1985. с. 525. Посетен на 22 февруари 2010.
- ↑ ((en)) Cousins, L. S. The dating of the historical Buddha. // Journal of the Royal Asiatic Society 6 (1). 1996. с. 57-63.
- ↑ ((en)) Narain, A. K; (ed.). The Date of the Historical Śākyamuni Buddha. New Delhi, B. R. Publishing Corporation, 2003. ISBN 81-7646-353-1.
- ↑ ((en)) Dundas, Paul. The Jains. Routledge, 2001. с. 24.
- ↑ ((en)) Warder, A.K. Indian Buddhism. Motilal Banarsidass, 2000. ISBN 978-8120817418. с. 45.
- ↑ ((en)) Skilton, Andrew. A Concise History of Buddhism. Windhorse Publications, 2004. ISBN 978-0904766929. с. 41.
- ↑ ((en)) Ross-Valentine, Simon. The Ahmadiyya Jama'at: History, Belief, Practice. Columbia University Press, 2008. ISBN 978-0231700948. с. 26.
- ↑ а б ((en)) Fowler, Merv. Zen Buddhism: beliefs and practices. Sussex Academic Press, 2005. ISBN 9781902210421. с. 32.
- ↑ а б ((en)) Karetzky, Patricia Eichenbaum. Early Buddhist narrative art: illustrations of the life of the Buddha from Central Asia to China, Korea, and Japan. University Press of America, 2000. ISBN 9780761816713. с. xxi.
- ↑ ((en)) Swearer, Donald K. Becoming the Buddha: the ritual of image consecration in Thailand. Princeton University Press, 2004. ISBN 9780691114354. с. 177.
- ↑ ((en)) Schober, Juliane. Sacred biography in the Buddhist traditions of South and Southeast Asia. Motilal Banarsidass, 2002. ISBN 9788120818125. с. 20.
- ↑ Jones, J.J. The Mahāvastu (3 vols.) in Sacred Books of the Buddhists. London: Luzac & Co. 1949–56.
- ↑ Kapilavastu. // Посетен на 1 March 2011.
- ↑ http://www.hindu.com/fline/fl2204/stories/20050225001008800.htm
- ↑ http://www.rediff.com/news/2002/sep/16spec.htm
- ↑ http://www.srilankaguardian.org/2008/03/buddha-born-in-orissa-scholars.html
- ↑ http://orissa.gov.in/e-magazine/Journal/jounalvol1/pdf/orhj-3.pdf
- ↑ Buddhanet.net. // Buddhanet.net. Посетен на 2010-10-02.
[редактиране] Външни връзки
- Животът на Сидхарта Гаутама Буда
- Буда
- Състраданието към животните и учението на Буда
- Първата проповед на Буда
