Сикстинска капела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сикстинската капела)
Направо към: навигация, търсене

Сикстинската капела (италиански: Cappella Sistina) е храм в Апостолическия дворец, официалната резиденция на католическия папа във Ватикана, Рим. Известна е с архитектурата си и фреските, дело на известните ренесансови художници Микеланджело, Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио, Доменико Гирландайо, както и други. Таванът с площ 1100 m2 е изрисуван от Микеланджело между 1508 г. и 1512 г. по поръчение на папа Юлий II и заедно със сцената Страшният съд (изрисувана между 1535 г. и 1541 г.) се смята за върха в творчеството на Микеланджело.

Храмът носи името си от папа Сикст IV, който поръчва възстановяне на старата Капела Магна. По негово поръчение между 1477 г. и 1480 г. художниците Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Доменико Гирландайо изрисуват по стените фрески с живота на Моисей и живота на Христос. Работата приключва 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провежда първата литургия в обновения храм.

Храмът се използва за конклави, а в наши дни е отворен и за туристи.


Изглед към Сикстинската капела от купола на Св. Петър

Архитектура[редактиране | edit source]

Сикстинската капела е правоъгълна, с размери 40,93 метра дължина и 13,41 метра ширина, колкото се смята, че са били размерите на храма на Соломон, според Стария завет. Висока е 20,70 метра.

Капелата е разделена на две части — по-широка, с олтара за религиозни церемонии, и по-малка част — за вярващите. Проходът (cancellata) е бил от позлатено желязо и по-централно разположен, но е бил преместен, за да има повече пространство за папата. Там е и Cantoria, мястото за хора.

По време на редките, но важни церемонии, страничните стени се покриват с гоблени, поръчани от Рафаело, но разграбени от френската армия и пръснати из Европа. Гоблените са с евангелски сюжети.


Фрески[редактиране | edit source]

Стенни фрески[редактиране | edit source]

Стенописите са с историческо религиозно съдържание, разделени според средновековната представа за световната история на три епохи: преди Десетте Божи заповеди да бъдат дадени на Мойсей, между Мойсей и раждането на Христос, и християнската епоха.

Стенописите са приключени за изключително кратък период от време — около единайсет месеца, от юли 1481 г. до май 1482 г. От художниците първоначално се е искало да представят пробни фрески, които е трябвало да бъдат оценени през януари 1482 г., но още на относитело ранен етап е било очевидно, че фреските ще са задоволителни и през октомври 1481 г. на художниците е платено да довършат останалите десет истории.

Картините представляват сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Нов Завет. Историите започвали от стената на олтара ("Страшният съд" на Микеланджело е нарисуван около трийсет години по-късно), продължават по дългите стени на капелата и свършват до входната стена. Папски портрети са нарисувани над тези стенописи, а под тях са нарисувани завеси. Всяка сцена от двата цикъла е тематично свързана. Старият и Новият Завет се считат за неделимо цяло, например появяването на Мойсей и явяването на Христос след неговото Възкресение.

Двете най-забележителни сцени са: Христос дава ключовете на Св. Петър и Наказанието на Кора; и двете имат на заден план триумфалната арка на Константин, първият християнски император, който дава на папата временно властта над Римския западен свят.

Христос дава ключовете на Св. Петър[редактиране | edit source]

Pietro Perugino 034.jpg

Този стенопис е петата сцена на северната страна. Основните фигури са разположени в две редици под хоризонта. Между тях е Христос, който дава златните и сребърни ключове на коленичилия Св. Петър, заобиколен от Апостолите, включително Юда (петият от ляво на Христос). Храмът на Соломон е разположен между две триумфални арки.

Наказанието на Кора[редактиране | edit source]

Sandro Botticelli 031.jpg

Посланието на тази картина е ключът към разбирането на Сикстинската капела преди работата на Микеланджело. Фреската представя три епизода, всеки от които показва бунта на евреите срещу посочените от Бог лидери — Мойсей и Арон, както и божието наказание на подстрекателите. В центъра на фреската е въстанието, ръководено от Кора, който оспорва позицията на Арон като най-висш свещеник. Наказанието последва в лявата част на картината, където бунтовниците са погълнати от земята, която се разтваря под краката им. Двамата невинни синове на Кора се понасят на облак, като избягват Божието наказание.

Посланието на фреската е, че Божието наказание ще споходи всеки, който оспори посочените от Бог водачи. Още повече че Арон е представен с подобна на папската тиара, като предшесвеник на папата.

Изкушението на Христос[редактиране | edit source]

Изкушението на Христос

Фреската представя трикратното изкушаване на Христос от Дявола, според Евангелието на Матея. Горе в ляво, в планината, Дяволът предизвиква Христос да хвърля камъни по хляба; в средата ги виждаме застанали върху храма и Дяволът се опитва да убеди Христос да се хвърли; в дясната страна показва на Божия син блясъка на световните богатства, като му предлага да го направи Господар.

Стенописите на Микеланджело[редактиране | edit source]

Микеланджело е нает от папа Юлий II през 1508 г. да изографиса тавана, първоначално с изрисувани златни звезди на фона на синьо небе; работата е приключена между 1508 г. и 1 ноември 1512 г. Той изографисва Страшния съд на олтара между 1535 г. и 1541 г., като е бил нает от папа Павел III Фарнезе. Микеланджело е считал себе си за по-добър скулптор, отколкото художник, но въпреки това приема предложението.

Таванът на Сикстинската капела

Таванът[редактиране | edit source]

Детайл от тавана

През 1508 г. Микеланджело е нает от папа Юлий II да нарисува тавана на капелата. Работата е приключена чак през 1512 г. За да стига тавана, Микеланджело си построява сам скеле.

Първият слой мазилка започнала да се размеква, защото била твърде мокра. Микеланджело я премахнал и опитал нова смеска за мазилка, по-издръжлива на влага.

Микеланджело използвал ярки цветове за тавана, по-добре виждащи се от пода. В най-ниската част нарисувал предшествениците на Христос. Над тях поставил последователно мъже и жени пророци, с Йона над олтара. В най-високата част нарисувал девет истории от Книгата на Битието, от олтара към главния вход, както следва:

  1. Разделянето на светлината от тъмнината
  2. Създаването на слънцето, луната и земята
  3. Разделянето на земята и водата
  4. Създаването на Адам
  5. Създаването на Ева
  6. Изкушението и изгонването от Райската градина
  7. Саможертвата на Ной
  8. Потопът
  9. Опиянението на Ной

Микеланджело бил нает да нарисува само 12 фигури - Дванайсетте Апостоли, но когато работата приключила, имало повече от 300. Изографисал Създаването на Адам и Ева в Райските градини и Потопа. Използвал е само мъже-модели, дори за женските образи, защото жени-модели се намирали много трудно и били много скъпи.

Страшният съд[редактиране | edit source]

Св. Вартоломей (автопортрет на Микеланджело)

Страшният съд е рисуван от Микеланджело от 1535 г. до 1541 г. Работата е огромна и обхваща цялата стена зад олтара на Сикстинската капела. Страшният съд показва Второто пришествие на Христос и Апокалипсиса. За разлика от другите фрески, фигурите са с измъчени лица, дори Дева Мария страда.

Страшният съд е обект на сериозен спор между кардинал Карафа и Микеланджело: художникът е обвинен в неморалност и нетърпимо безсрамие, показвайки голи фигури, с открити гениталии. Затова започва кампания за цензуриране му (известна като "Кампанията Смокиново листо") организирана от Карафа и Монсиньор Сернани за премахването на фреските. Церемониал-майсторът на папата Биаджо да Цезена също се включва, казвайки: "По-скоро е безобразие в такова свято място да се показват всички тези голи тела, позирайки толкова безсрамно!" и че "това не е стенопис за папска капела, а по-скоро за обществена баня или кръчма."

Гениталиите по-късно са покрити от художника Даниеле де Волтера, когото историята ще запомни с прякора "Il Braghettone" ("художникът-гащи").

Реставрация и противоречия[редактиране | edit source]

Капелата е реставрирана между 1981 г. и 1994 г. Реставрирането на фреските е било свързано със сериозни спорове в художествените среди. Част от реставраторите са се противопоставяли срещу премахването на кафявия оттенък — патина — образувал се през вековете от пушека на свещите, саждите и многократното лакиране с нискокачествени лакове. Те твърдели, че тези слоеве са добавени от Микеланджело, за да "тушира" според тях "бонбонените" цветове. Ярките цветове показали, че Микеланджело много добре работи с цветовете. Според някои, ярките цветове са били необходими, за да изпъкват фреските в сумрака, поради малките и високо разположени прозорци. Сега е премахнато електрическото осветление и фреските се осветяват от светлината на прозорците.

Конклав[редактиране | edit source]

Изборът на нов папа, конклав, се извършва в Сикстинската капела. Заради това е поставен комин на покрива на капелата. Ако излезе бял дим - избран е нов папа. Черен дим - неуспешен избор.

Външни препратки[редактиране | edit source]