Силвио Гезел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Силвио Гезел
финансов теоретик
Силвио Гезел 

Силвио Гезел, 1895 г.
Роден: 17 март 1862 г.(1862-03-17)
Санкт Вит, Прусия (днешна Белгия)
Починал: 11 март 1930 г. (на 67 г.)
Ораниенбург, Германия

Силвио Гезел (на немски: Johann Silvio Gesell) е немски търговец, финансов теоретик, социален реформатор и основател на „свободната икономика” и "свободните пари".

Биография[редактиране | edit source]

Силвио Гезел е роден на 17 март 1862 г. в Санкт Вит, Прусия (днешна Белгия). Майка му е белгийка, а баща му - германец. Той е седмото от девет деца.

Силвио посещава градското училище в Санкт Вит, а след това гимназия в Малмеди. Заради липса на средства не постъпва в университет, а започва работа като служител в Deutsche Reichspost, пощите на Германската империя. Тъй като тази работа не му харесва, решава да стане помощник-търговец при брат си в Берлин. След това живее в Малага, където работи като кореспондент. После е принуден да се завърне в Германия, за да изкара задължителна военна служба. След което работи като търговец в Брауншвайг и Хамбург.

През 1887 г. Гезел се премества в Буенос Айрес, където отваря магазин от веригата на брат си. Депресията в Аржентина през 1890 г. сериозно удря по неговия бизнес и е причина той сериозно да се замисли за структурните проблеми, породени от монетарната система. През 1891 г. излиза първият му труд по темата: "Реформиране на печатането на пари като мост към социалната държава" (Die Reformation des Münzwesens als Brücke zum sozialen Staat). През 1892 г. се завръща в Европа.

След няколко месеца в Германия се премества в Нюшател, Швейцария. Там основава ферма, с която да финансира съществуването си, докато продължава икономическите си изследвания. През 1900 г. започва да издава списанието "Парична и поземлена реформа" (Geld- und Bodenreform), но е принуден да го спре през 1903 г. заради финансови причини.

От 1907 до 1911 г. отново е в Аржентина, а след това се завръща в Германия и живее във вегетарианската комуна Obstbausiedlung Eden, основана от Franz Oppenheimer в Ораниенбург, северно от Берлин. И започва да издава списанието "Физиократът", но е принуден да го спре, защото след избухването на Първата световна война е забранено от цензурата.

През 1915 г. Гесел се завръща във фермата си в Нюшател. През 1919 г. е поканен от Ернст Никиш да участва в управлението на "Мюнхенската република", където е назначен за народен представител по финансите. Гезел кани швейцарския математик Теофил Кристен и икономистът Ернст Поленске за свои асистенти и веднага пише закона за създаването на свободните пари. Неговият мандат трае 7 дни, след което е задържан за няколко месеца, преди да бъде оневинен на делото в Мюнхен, след речта, която държи в своя полза. Заради участието му в "Мюнхенската република", Швейцария не му позволява да се върне във фермата си в Нюшател.

Гезел се връща в комуната в Ораниенбург, където, с изключение на кратък престой в Аржентина между 1924 и 1927, живее до смъртта си. Умира от пневмония на 11 март 1930 г. в овощарската кооперация "Рай" в Ораниенбург.

Икономически идеи[редактиране | edit source]

Той разпространява идеите си на немски и испански.

Вийия Гезел, крайморски град до Буенос Айрес е основан и носи името на сина му, Дон Карлос Айдахо Гезел.

Силвио Гезел се смята за гражданин на света и вярва, че земята трябва да принадлежи на всички хора, независимо от раса, пол, социално положение, богатство, религия, възраст и че границите между държавите трябва да бъдат премахнати.

Гезел основава икономическата си теория върху интереса на хората като естествен и здравословен мотив да действат, който позволява на личността да се стреми към задоволяване на нуждите си и да бъде продуктивен. Икономическата система трябва да е справедлива сама по себе си, иначе ще се разпадне. Той нарича тази система "подчинена на природните закони" и с това става ясна опозиция на Карл Маркс, който иска промяна в социалните отношения.

Вземайки предвид егоизма, Гесел призовава за свободна, честна бизнес конкуренция с равни шансове за всички. Това значи премахване на всички законови и наследствени привилегии. Всеки трябва да разчита на собствените си способности, за да си изкарва хляба. В този "естествен икономически ред" най-талантливите ще имат най-високи доходи, но без това да бъде разкривявано от лихви и наеми. По този начин пропастта между бедни и богати ще намалее по естествен път. И че по-бедните също няма да бъдат ощетени, защото хората ще бъдат по-склонни да си помагат, когато виждат, че икономическата система на обществото е стабилна.

Според някои автори теорията на Силвио Гезел обяснява сегашното развитие на финансовата индустрия по-добре от всяка друга икономическа доктрина. А отрицателните лихвени проценти, които понякога се прилагат, за да бъде стимулирана икономиката са непряка форма на обезценяването на парите, което той предлага.

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silvio Gesell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.