Силкосия
| Резерват „Силкосия“ | |
Зеленика |
|
| Местоположение | |
|---|---|
| Местонахождение | Странджа |
| Данни | |
| Площ | 396 хектара |
| Построен | 29 юни 1933 |
| Създаден | 29 юни 1933 |
| Уеб сайт | http://www. |
Силкосия е резерват в Странджа,България.
Съдържание |
Основаване и статут [редактиране]
Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 29 юни 1933[1] г. с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица — Силкосия“.[2] Обхваща територия от 396 хектара в планина Странджа.
Местонахождение [редактиране]
Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села, обхваща част от водосборния басейн на река Велека.Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и по този начин е един от ниските резервати в България.
Флора [редактиране]
Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Установени са 260 вида висши растения. Дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните - 70. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Срещат се растения характерни за различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка.
"Силкосия" е горски резерват. Горските ценози заемат 97,9 % от площта на резервата.
На територията на "Силкосия" се наблюдава явлението растителна инверсия. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното — буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.
Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.
Фауна [редактиране]
Резерватът има богата фауна. Земноводните са представени от зелена крастава жаба, дървесница и дългокрака жаба.
Характерни влечуги са шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо - голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.
Изключително разнообразна е орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.
От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.
Управление [редактиране]
- Съгласно закона за защитените територии (ЗЗТ) резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас, под контрола на министерството на околната среда и водите.
Горски фонд [редактиране]
- Държавно лесничейство "Кости", Регионално управление на горите в Бургас
Вижте също [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=1&categoryId=1
- ↑ БАН, „География на България: Физическа и социално-икономическа география“. ФорКом, С., 2002, с. 426. ISBN 954-464-123-8
Източници [редактиране]
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис, София, 2004, с. 130 - 131 ISBN 954-300-028-X
|
|||||||
|
||||||||||||||