Силкосия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резерват „Силкосия“
Rhododendron-ponticum-Evgord.jpg
Зеленика
Информация
Силкосия (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Странджа
Най-близък град Царево
Данни
Площ 389,6 хектара
Построен 23 юли 1931
Създаден 23 юли 1931

Силкосия е резерват в природен парк Странджа, България.

Основаване и статут[редактиране | edit source]

Силкосия е най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 23 юли 1931 с постановление на Министерски Съвет No.10346[1] г. с цел опазването на вечнозелените храстови формации, обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица — Силкосия“.[2] Обхваща територия от 389,6 хектара в планина Странджа.

Местонахождение[редактиране | edit source]

Разположен е между селата Българи и Кости. Резерватът обхваща части от землищата на двете села, обхваща част от водосборния басейн на река Велека.Теренът в Силкосия е изключително разнообразен, но в по-ниските части преобладават влажни блата, в които се съхранява растителност характерна за централна Европа. Резерватът заема територии между 100 и 250 м надморска височина и по този начин е един от ниските резервати в България.

Флора[редактиране | edit source]

Въпреки малката си територия резерватът предлага голямо разнообразие от растителни видове. Установени са 260 вида висши растения. Дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двугодишните - 70. Установени са 16 вида реликтни и 3 вида ендемични растения. Срещат се растения характерни за различни географски ширини, което прави резервата интересен от научна гледна точка.

"Силкосия" е горски резерват. Горските ценози заемат 97,9 % от площта на резервата.

На територията на "Силкосия" се наблюдава явлението растителна инверсия. Инверсията, която се наблюдава в дървесните видове се изразява в това, че при нормални условия буковите дървета заемат по-студените терени на по-голяма надморска височина, а дъбовите се намират в ниските части. В Силкосия се наблюдава обратното — буковите гори са разположени в ниските части и в долинните части, докато дъбовите горски масиви са разположени в по-високите части.

Във влажните долинни части се наблюдават растенията странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис и други. Голям интерес представлява единственото находище на дива мушмула в Европа, което са намира на територията на резервата. От тревните видове най-разпространени са кавказка иглика и пролетна циклама, които са цъфтящи видове и цъфтят през месеците февруари и март.

Фауна[редактиране | edit source]

Резерватът има богата фауна. Земноводните са представени от зелена крастава жаба, дървесница и гръцка дългокрака жаба.

Характерни влечуги са шипобедрената и шипоопашатата костенурка, слепокът и жълтокоремникът. Разнообразието от змии е голямо - голям стрелец, смок мишкар, пъстър и вдлъбнаточел смок.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Тук гнездят авлига, южен славей, малко черноглаво коприварче, голямо белогушо коприварче, кос, сойка, обикновена чинка, различни видове кълвачи, грабливи птици и др.

От бозайниците се срещат дива котка, белка, златка, вълк, дива свиня и др.

Управление[редактиране | edit source]

  • Съгласно закона за защитените територии (ЗЗТ) резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас, под контрола на министерството на околната среда и водите.

Горски фонд[редактиране | edit source]

  • Държавно лесничейство "Кости", Регионално управление на горите в Бургас

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=1&areaID=1
  2. БАН, „География на България: Физическа и социално-икономическа география“. ФорКом, С., 2002, с. 426. ISBN 954-464-123-8

Източници[редактиране | edit source]