Симеон Василев (журналист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Симеон Василев)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Василев.

Симеон Василев
български журналист
Роден

Националност България
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет
Българска национална телевизия

Симеон Игнатов Василев е български журналист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 декември 1961 г. в Кърджали. Завършва немска езикова гимназия в Хасково и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където и работи по-късно. Специализира германистика в университета „Мартин Лутер“ в Хале, Германия и журналистика в университета в Кардиф в Уелс.

В БНТ работи като международен редактор, зам.-директор „Новини“ на Канал 1, програмен директор на Канал 1, политически коментатор, директор „Информация“ и кореспондент в Бон и Берлин. Той е един от създателите на телевизия „Европа“. Автор е на предаването за международна политика „Световният гамбит“ и на документалните филми „Сигурност и сътрудничество“ (1994 г.), „Унгария-1994 г.“, „Германският избор“ (1998 г.), „Стената“ (1999 г.), „Денят 11 септември...“ (2002 г., „България в света на ООН - една дипломатическа хроника“ (2004 г.) и др.

Поддържа авторска рубрика за международна политика във в. „Банкеръ“. Публикува в българския и международен печат.

През 2018 г. защитава в Софийския университет дисертация на тема „Лидерство в глобална медийна среда. Политическо лидерство и журналистически интерпретации през първото десетилетие на 21 в.“. През 2020 г. е избран за доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, а през октомври 2023 г. и за професор.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Световният гамбит“. София: Даная Интернешънъл, 2001, 452 с.
  • „Глобализираният абсурд“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003, 308 с.
  • „Версия „Международна политика“. София: Български бестселър, 2006, 534 с.
  • „Десетилетието - в сянката на лидери, избори, кризи и войни“. София: СиВас Консултинг, 2011, 342 с.
  • „Дописки от хаоса на времето. Медийно съдържание и външнополитически процес“. София: СиВас Консултинг, 2020, 284 с.
  • „В спиралата на споделянето. Медийно съдържание и социални мрежи“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022, 240 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]