Симеон Добревски

Симеон Добревски
български генерал
Симеон Добревски на 28 май 1917 г.
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	17 януари 1869 г. Кратово, Османска империя

Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал, и военен историк.

Биография

Симеон Добревски е роден в 17 януари 1869 година в северозападния македонски български град Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. На 7 октомври 1886 постъпва на военна служба. На 18 май 1889 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. Като поручик в Софийския крепостен батальон през 1897 година е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1900 година. Служи във 2-ри артилерийски полк, а през 1909 г. е началник на инженерната секция при Инженерната инспекция.

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Добревски завежда инженерна част в сектора на 11^-а пехотна дивизия. Началник на Инженерни войски на Щаба на действащата армия, инспектор на Инженерни войски. През януари 1915 г. е началник на технически-фортификационния отдел при Инженерната инспекция. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във 2^-ра армия. След края на войната от октомври 1918 до март 1920 г. е инспектор на инженерните войски, след което се уволнява от служба г.

След Първата световна война Добревски участва в дейностите на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.

През април 1925 година е ранен при Атентата в църквата „Света Неделя“.

Добревски, Симеонъ. Укрепяване на родината презъ вѣковетѣ. София, Издание на „Военно-инженерна библиотека“, Печатница „Армейски в.-издателски фондъ“, 1934.

Занимава се с теоретичните въпроси на инженерните войски и е автор на множество изследвания.

Разглежда методите и средствата за опазване на въздушното пространство и полската фортификация. Занимава се и с история на действията на Българската армия през Балканската и Първата световна война (1915 – 1918). Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество от май 1910 г. и е избиран за член на Върховния съвет на дружеството и публикува в списанието му. В 1933 година е избран в Бюрото на Великия македонски събор.

Военни звания

• Подпоручик (18 май 1889)
• Поручик (1892)
• Капитан (1899)
• Майор (1905)
• Подполковник (14 април 1910)
• Полковник (14 февруари 1914)
• Генерал-майор (30 май 1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия и V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Външни препратки

• Добревски, Симеонъ. Укрепяване на родината презъ вѣковетѣ. София, Издание на „Военно-инженерна библиотека“, Печатница „Армейски в.-издателски фондъ“, 1934.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 276.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“