Симеон Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Петров
Роден 1 септември 1888 г.(1888-09-01)
Русе, България
Починал 1950 г.
София, България
Националност Флаг на България България
Професия авиатор
Симеон Петров в Общомедия

Симеон Петров (01.09.1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Биография[редактиране | edit source]

Произход и образование[редактиране | edit source]

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.

Военна кариера[редактиране | edit source]

Служи в 4-ти артилерийски полк в София.

Франция[редактиране | edit source]

През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.

По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.

Летателното разрешително (бревет) на Петров
Картичка с Петров, издадена от френските пощи

При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.

Балканска война[редактиране | edit source]

В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.

Първа световна война[редактиране | edit source]

През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.

Между световните войни[редактиране | edit source]

След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.

Източници[редактиране | edit source]