Симиън де Уит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симиън де Уит
американски географ и топограф
Симиън де Уит 
Роден: 25 декември 1756 г.
Уауарсинг, САЩ
Починал: 3 декември 1834 г.
Итака, Ню Йорк, САЩ

Симиън де Уит (на английски: Simeon De Witt) е американски топограф и географ от периода на основаването на САЩ. Роден е на 25 декември 1756 г. в Уауарсинг, окръг Ълстър Каунти, Ню Йорк, умира на 3 декември 1834 г. в Итака, окръг Томпкинс Каунти, Ню Йорк. Значимостта му в американската военна история е като географ и главен топограф на континенталната армия по време на Американската революция. В историята на урбанизацията на американския север е важен като един от първите географи и главен топограф на щатa Ню Йорк в течение на петдесет години — от 1784 до смъртта си.

Биография[редактиране | edit source]

Де Уит е едно от четиринадесетте деца на лекаря д-р Андриес де Уит и Жанетйе Вернуй де Уит. През 1776 е единственият абсолвент завършил Куинс колидж, сега Рутгърс колидж на университета Рутгърс в Ню Брънзуик, Ню Джърси.

Кариера[редактиране | edit source]

  • След превземането на Ню Брънзуик от англичаните по време на войната де Уит бяга в Ню Йорк, където се присъединява към Революционната армия.
  • През юни 1778 след като завършва подготовката си като топограф при Джеймс Клинтън, съпруг на лелята на Симеон, Мери де Уит, той е назначен за асистент на военния топограф и географ полковник Роберт Ърскин и допринася за изработването на редица исторически важни карти[1].
  • След смъртта на Ърскин през 1780 г., де Уит е назначен на неговия пост. През 1784 е назначен за главен топограф на щата Ню Йорк като е преизбиран или преназначаван няколко пъти на този пост. Въпреки, че той е първи братовчед на ДеУит Клинтън и член на Демократично-републиканската партия, той никога не е уволнен от поста си по политически причини. И федералистите и демократ-републиканците признават изключителните му качества за този пост. От 1810 до 1816 също така е член на първата комисия по прокарването на канала от Ери до Олбъни [2].
  • На де Уит се приписва наименуването на двадесет и осем участъка от по 36 кв. мили (т. нар. тауншипс, англ. townships - стандартни картографски карета) от военните терени в централната част на щата Ню Йорк с гръцки и римски имена от класическата античност. Участъците са картографирани от неговия отдел и парцелирани, с цел армията да раздаде терени на ветераните от войните вместо пенсионна осигуровка. Напоследък тези заслуги се приписват и на неговия секретар, Робърт Харпър, също запален читател на антична литература [2].

Семейство[редактиране | edit source]

  • Де Уит е женен три пъти.
  1. През 1789 той се жени за Елизабет Лайнът (Elizabeth Lynott, 1767-1793), дъщеря на Томас и Елизабет ван Валкенбург Лайнът (Van Valkenburgh Lynott) и от брака имат две деца.
  2. През 1799 той се жени за Джейн Варик Харденбърг (Jane Varick Hardenbergh, починала през 1808, вдовица на Ейбрахам Харденбърг [1756-1794] и сестра на Ричард Варик). Техният син, Ричард Варик де Уит, става виден строителен инженер.
  3. По-късно де Уит се жени за Сюзън Лин. Няма деца от този брак.
  • Притежава четирима роби в имението си в Олбани, но през 1810 ги освобождава, което било общоприета практика в района. Те обаче продължават да работят в неговото домакинство. Той притежава значителни масиви земя около езерата Фингър лейкс (Finger lakes) и е смятан за един от основателите на Итака, Ню Йорк.

Екземпляри от карти на де Уит[редактиране | edit source]

Следните карти са били изработени директно от или под надзора на де Уит. Не са били оцветени в оригинал; цветовете са добавени по-късно за прегледност.

1. Централен щат Ню Йорк, около 1792-1793
3. Окръг Отсего каунти, Ню Йорк, около 1792-1793
2. Двадесет стандартни участъка, около 1792-1793
5. Олбъни, Ню Йорк, 1790

Източници[редактиране | edit source]

  1. The nation builders: a sesquicentennial history of the Corps of Topographical Engineers, 1838–1863. Fort Belvoir, Va., Office of History, United States Army Corps of Engineers, 1988-06. OCLC 17385113.
  2. Lemak, Joseph (2008). "Roman grandeur in Central New York: the Classical tradition in a nineteenth-century pioneer town". New York History 89 (3): 235–56. [1]