Симон дьо Бовоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симон дьо Бовоар
Simone De Beuvoir.jpg
Родена 9 януари 1908 г.(1908-01-09)
Париж, Франция
Починала 14 април 1986 г. (на 78 г.)
Париж, Франция
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1943-1981
Жанр Философия на 20 век
Тема етика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм
Направление феминизъм, екзистенциална философия
Известни творби „Вторият пол“, „Гостенката“, „Мандарините


Повлияла на
Съпруг Жан-Пол Сартър (без брак)
Подпис Simone de Beauvoir (signature).jpg
Симон дьо Бовоар в Общомедия

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (на френски: Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Биография[редактиране | edit source]

Младост[редактиране | edit source]

Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,[1] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.[2]

Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.[3] След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо.[1] Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.[4]

Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуята на Балзак от Роден, 1920 г.

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.[5] Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.[6] Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.[7] През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.[8]

Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.[9]

Работа като учителка и първи публикации[редактиране | edit source]

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Философия[редактиране | edit source]

Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена — може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монпарнас

Признание и награди[редактиране | edit source]

  • Награда Гонкур, 1954
  • Награда на Йерусалим, 1975
  • Австрийска държавна награда за европейска литература, 1978

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • 1943: L'Invitée
    • Гостенката, София: Фама, 2007
  • 1945: Le Sang des autres
    • Кръвта на другите, София: Колибри, 2014
  • 1946: Tous les hommes sont mortels
    • Всички са смъртни, София: Народна култура, 1986
  • 1954: Les Mandarins
    • Мандарините (откъс в списание "Летописи")
  • 1966: Les Belles Images
    • Лъскави картинки, София: Фама, 2008
  • 1967: La Femme rompue
    • Сломената жена, София: Колибри, 2007
  • 1979: Quand prime le spirituel

Есета[редактиране | edit source]

  • 1944: Pyrrhus et Cinéas
  • 1947: Pour une morale de l'ambiguïté
    • За един морал на нееднозначността, София: Наука и изкуство, 2002
  • 1949: Le Deuxième Sexe
    • Вторият пол, том I, Колинс-5
    • Вторият пол, том II, Преживеният опит, Колинс-5, 1996
  • 1955: Privilèges
  • 1957: La Longue Marche
  • 1970: La Vieillesse
  • 1972: Faut-il brûler Sade?

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908—1986). // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 2011-11-23.
  2. ((en)) Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’. // nytimes.com. The New York Times, 2010. Посетен на 2011-11-23.
  3. Bair 1990, с. 60.
  4. ((en)) Menand, Louis. Stand By Your Man. // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 2011-11-23.
  5. Bair 1990, с. 155-156.
  6. Bair 1990, с. 156.
  7. ((en)) Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. с. 5.
  8. ((en)) Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life. // guardian.co.uk. The Guardian, 10 June 2005.
  9. Bergoffen 2010.

Цитирани източници[редактиране | edit source]

  • ((en)) Bair, Deirdre. Simone de Beauvoir: A Biography. New York, Summit Books, 1990. ISBN 0-671-60681-6.
  • ((en)) Bergoffen, Debra. Simone de Beauvoir. // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. plato.stanford.edu, 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за