Симон дьо Бовоар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симон дьо Бовоар
Simone De Beuvoir.jpg
Родена 9 януари 1908 г.(1908-01-09)
Париж, Франция
Починала 14 април 1986 г. (на 78 г.)
Париж, Франция
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1943-1981
Жанр Философия на 20 век
Тема етика на неопределеността, феминистка етика, екзистенциален феминизъм
Направление феминизъм, екзстенциална философия
Известни творби "Вторият пол", „Гостенката“, „Мандарините
Повлиян Декарт, Уолстънкрафт, Кант, Хегел, Хусерл, Киркегор, Хайдегер, Маркс, Ницше, Сартър, Сад
Повлиял Бътлър, Камю, Сартър, Фридан
Съпруг Жан-Пол Сартър (без брак)
Подпис Simone de Beauvoir (signature).jpg
Симон дьо Бовоар в Общомедия

Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар (на френски: Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir) е френска писателка, феминистка и философ, автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата Вторият пол, публикуван през 1949 г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „Гостенката“ и „Мандарините“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година в Париж. Тя е най-голямата дъщеря на Жорж Бертран дьо Бовоар, юрист, който в миналото се е опитвал да стане актьор,[1] и Франсоаз Брасьор, дъщеря на богат банкер и силно религиозна католичка. Две години по-късно се ражда по-малката ѝ сестра Елен. По време на Първата световна война семейството губи голяма част от състоянието си, но с мъка се опитва да поддържа общественото си положение, като майката настоява двете ѝ дъщери да учат в престижно манастирско училище. Като дете самата Симон е много религиозна, като дори обмисля да стане монахиня, но на четиринадесетгодишна възраст преживява криза на вярата и остава атеистка до края на живота си.[2]

Симон дьо Бовоар се развива рано в интелектуално отношение, окуражавана от баща си.[3] След като полага матура по математика и философия през 1925 година, тя започва да учи математика в Католическия институт и литература и езици в Института „Света Мария“. След това следва философия в Сорбоната, където пише дипломна работа върху Готфрид Лайбниц под ръководството на Леон Брюншвик. Стажа си за придобиване на учителска правоспособност преминава в едно и също училище с Морис Мерло-Понти и Клод Леви-Строс.

Макар и да не е официално записана там, Симон дьо Бовоар посещава курсове в Екол нормал, подготвяйки се за агрегация по философия, тежък следдипломен изпит във френската образователна система, който служи за съставянето на национална класация на дипломантите. В Екол Нормал тя се запознава със студентите Жан-Пол Сартър, Пол Низан и Рьоне Майо.[1] Комисията за агрегацията с малка разлика дава първото място на Сартър, а Дьо Бовоар остава втора и, едва на 21 години, става най-младият човек, преминал някога изпита.[4]

Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар до статуя на Балзак, 1920 г.

През октомври 1929 година Симон дьо Бовоар вече има трайна връзка с Жан-Пол Сартър и той ѝ предлага да се оженят.[5] Това така и не става, според по-късни изявления на Дьо Бовоар, по финансови причини.[6] Дьо Бовоар така и не се омъжва и няма деца, но до края на живота му поддържа връзката си със Сартър, макар че двамата не живеят заедно.[7] През тези години и двамата имат и други паралелни връзки, а Дьо Бовоар е и открито бисексуална.[8]

Известно е, че Сартър и Дьо Бовоар винаги обменят информация за произведенията си преди тяхното публикуване, и днес изследователите спорят за това до каква степен те са повлияли един на друг в книги, като „Битие и Нищо“ на Сартър и „Гостенката“ на Дьо Бовоар. Въпреки това съвременните изследвания на творчеството на Дьо Бовоар се фокусират върху други влияния върху него, като това на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Готфрид Лайбниц.[9]

Работа като учителка и първи публикации[редактиране | edit source]

След Втората световна война[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Философия[редактиране | edit source]

Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява Хегеловите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта. За да стане субект всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в обект. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

В по-голямата част от Вторият пол Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена — може би най-прочутото твърдение на Бовоар.

Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монтпарнас

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Mussett, Shannon. Simone de Beauvoir (1908—1986). // iep.utm.edu. Internet Encyclopedia of Philosophy, 2010. Посетен на 2011-11-23.
  2. ((en)) Thurman, Judith. Introduction to Simone de Beauvoir’s ‘The Second Sex’. // nytimes.com. The New York Times, 2010. Посетен на 2011-11-23.
  3. Bair 1990, с. 60.
  4. ((en)) Menand, Louis. Stand By Your Man. // newyorker.com. The New Yorker, 2005. Посетен на 2011-11-23.
  5. Bair 1990, с. 155-156.
  6. Bair 1990, с. 156.
  7. ((en)) Schneir, Miriam. Feminism in Our Time. Vintage Books, 1994. ISBN 0-679-74508-4. с. 5.
  8. ((en)) Appignanesi, Lisa. Our relationship was the greatest achievement of my life. // guardian.co.uk. The Guardian, 10 June 2005.
  9. Bergoffen 2010.
Цитирани източници
  • ((en)) Bair, Deirdre. Simone de Beauvoir: A Biography. New York, Summit Books, 1990. ISBN 0-671-60681-6.
  • ((en)) Bergoffen, Debra. Simone de Beauvoir. // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. plato.stanford.edu, 2010.

Библиография[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

На Български език

  • Вторият пол, том I, Колинс-5
  • Вторият пол, том II, Преживеният опит, Колинс-5, 1996
  • За един морал на нееднозначността, София: Наука и изкуство, 2002
  • Гостенката, (роман, 1943), София:Фама, 2007
  • Всички са смъртни, (роман 1946), София:Народна Култура, 1986
  • Лъскави картинки, (роман), София:Фама, 2008
  • Сломената жена, (роман, 1967), София:Колибри, 2007
  • Мандарините, (роман, 1954)

На Френски език

  • Les Mandarins, 1954;
  • Mémoires d'une jeune fille rangée, 1958.