Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Симфония № 9.

„Симфония № 9 в ре минор“ (опус 125), наричана също „Хорална симфония“, е последната пълна симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетховен. Завършена през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика и определяна от редица критици като един от шедьоврите на Бетховен и една от най-значимите композиции в историята.

„Симфония № 9“ е първият пример на симфония от значим композитор, която използва вокални елементи, и поставя началото на жанра хорална симфония. Тя концентрира най-характерните черти на зрелия му стил и в същото време е обърната напред, към започнатата вече епоха романтизъм.

Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста на адаптация на поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“. През 1972 година фрагмент от тази част на симфонията е обявен за Европейски химн.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Symphony No. 9 (Beethoven) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази статия за музикално произведение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.