Сингапур
| Republic of Singapore | |
 (знаме) |
|
| Девиз: '"Majulah Singapura" (Напред Сингапур) |
|
| Местоположение на Сингапур | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 583 km² (на 174-то място) |
| Столица | Сингапур |
| Най-голям град | Сингапур |
| Официален език | английски, мандарински, малайски и тамилски |
| Население (пребр., 2007) | 4 588 720 (на 115-то място) |
| Гъстота на нас. | 6489 д./km² |
| Управление | |
| Президент | Селапан Рама Натан |
| Министър председател | Тони Тан Кенг Ям |
| История | |
| Независимост
- Отделяне от Малайзия
|
9 август 1965 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2010) | 194,918 млрд $ (на 45-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 40 336 $[1] |
| Валута | сингапурски долар (SGD) |
| Други данни | |
| Часова зона | EET (UTC+8) |
| Интернет домейн | sg |
| Телефонен код | 65 |
Република Сингапур е островен град-държава в Югоизточна Азия, разположена в южната част на Малайския полуостров.
Съдържание |
История [редактиране]
Името „Сингапур“ произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвовград“. При заселването през 7-8ми век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морскиград“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвовград“. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. „Мерлион“ — знакът на града, води от там своето начало.
Първите познати записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3ти век с.н.е. По това време Сингапур е бил външната граница на царство „Srivijaya“ (Сривижая), разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, се развива до значим търговски град, но не след дълго отново губи значимостта си. Това е и една от причините, поради които, освен няколко археологически открития, почти нищо не е запазено от онова време. Между 16ти и 19ти в. Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско – португалските войни е окупиран от потугалската войска. Сингапур временно е бил под контрол на португалците през 16ти в. и на холандците през 17ти век, но през по–голямата част от времето е бил населяван от рибари и служел като убежище за пирати.
През 1819 г. сър Томас Стамфорд Рафълс (Sir Thomas Stamford Raffles), представител на Британската източноиндийска компания, слиза на острова и основава там представителство на компанията. През 1824 г., компанията изкупува целия остров от тогавашния управник на острова, султан Хюсеин Шах за 60 000 долара и годишна такса от 20 000 долара.
На 1 април 1867 г. Сингапур е обявен за британска колония. Благодарение на доброто географско разположение следва период на разцвет, като през 1881 г. населението наброява 172 ,993 души.
По време на Втората световна война, японците нападат острова и въпреки численото превъзходство на британците успяват да ги принудят да капитулират през 1942 г. Японците контролират острова до окончателната си капитулация през 1945 г., като през това време той носи името Шоонан–тоо(昭南島 Shōnan-tō, „Южната светлина“).
През 1945 г. Сингапур е върнат британците, а през 1959 г. е обявен за кралска колония със самостоятелно управление. ПАП (People's Action Party – PAP) печели проведените през 1959 г. избори и така Лий Куан Ю става първия министър–председател на Сингапур. След референдума от 1962 г. Сингапур става част от Малайската федерация заедно с Малая, Сабах и Саравак. През 1963 г. получава независимост от Великобритания.
През есента на 1964 г. се стига до масови безредици между китайското и некитайското население. След голям идеологичски сблъсък между ПАП и федералното управление в Куала Лумпур, а също така поради страха от малайзийска страна, че безредиците може да се разпространят отвъд границите на Сингапур, той е изключен на 7 август 1965 г. от съюза. Два дни по–късно на 9 август 1965 Малайзия първа признава суверенитета на Сингапур. Оттогава на тази дата е и националния празник.
Младата република, бореща се за своята икономическа независимост се сблъсква с редица проблеми като – масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини.
Под ръководството на Лий Куан Ю от 1959 до 1990 г. държавата успява да се пребори с тези проблеми и само за едно поколение прави скок от развиваща се към промишлена държава.
Държавно устройство [редактиране]
Основна статия: Сингапур е парламентарна Република по Уестминстерската-система(подобна на тази във Великобритания). Начело на държавата стои Президент, който има право на вето в някои ключови области и назначава главния съдия. Теоретично избори за президент би трябвало да се провеждат на всеки 6 години, но в случай че изборната комисия одобри само един кандидат (както се случва от 1999 до 2006), изборите отпадат.
Законодателният орган е парламента, а изпълнителният се образува от Кабинета, под ръководството на Министър-председател.
От обявяването на независимост през 1965 политиката на Сингапур е доминирана от ПАП. Една от причините, поради които Сингапур е определян като еднопартийна държава, а ПАП е обвинявана в неправомерни действия срещу опозицията. Един от факторите, благоприятстващи доминантната позиция на ПАП е строгата форма на парламентарни избори, при която само кандидатът с най-висок брой гласове попада в парламента, а всички останали гласове отпадат(тази система на избори е известна като - "the winner takes all" - победителят взема всичко). Също така критиците твърдят, че съдебната система също е подчинена на партията, и че тя заема страната на управляващите, дори когато опозицията очевидно има право. Не на последно място са и големите ограничения в обществения и личен живот. Като пример за това е лиценза, който се изисква, когато повече от три човека публично дискутират въпроси засягащи политиката, религията или вътрешните работи на държавата. Това са част от причините, поради които управлението в Сингапур е определяно като по-скоро авторитарно отколкото демократично, от гледна точка на западните разбирания.
Въпреки всичко Сингапур има прозрачна и преуспяваща пазарна икономика. ПАП води социална политика с доминиращо участие на държавни фирми на локалния пазар. Повечето западни ценности биват отхвърляни, като причина за това предишният премиер Лии Куан Ю посочва несъвместимостта на западната Демокрация и "азиатските ценности". Наскоро управляващата партия разхлаби част от стриктните ограничения с цел подпомагане на икономиката.
Конфуцианската ориентация, строгите закони и контрол, ниската корупция и прозрачността в икономиката раждат едно благоденстващо общество, което има една от най-ниските престъпности в света.
География и климат [редактиране]
Сингапур се състои от 63 острова, в това число и главния остров. Съществуват две връзки с Йохор(англ. Johor)- изкуствения канал Johor-Singapore Causeway(англ.) на север и Tuas Second Link(англ.) на запад. Юронг, Пулау Теконг, Пулау Убин и Сентоса са най-големите от множеството малки острови на Сингапур. Най-високата естествена точка на Сингапур е Букит Тимах(176 м.).
Първоначално са били заселени само земите на Юг около река Сингапур. Останалата част от острова била или покрита от дъждовни гори или използвана за земеделски цели. През 1960 г. били заселени предимно районите около града. За заселването и благоустройството е отговорна държавната институция Urban Redevelopment Authority. Особено голямо значение са отдава на ефективното разпределение и използване на земята, както и на планирането на инфраструктурата. В план за развитието Сингапур е разделен на 55 района(включително и двете водни защитени зони), които от своя страна са групирани в 5 района. Административно Сингапур е разделен на 5 района със собствено управление. Това разпределение е обаче напълно несъвместимо със плановото рзделение.
Поради малката си територия печеленето на земя в Сингапур е от жизнена важност. Необходимата за това почва бива набавяна от собствените хълмове, от морското дъно или бива закупена от съседните държави. По този начин територията на страната нараства от 581,5 км2 през 1960 г. на 697,2 км2 през 2003, като се очаква да се увеличи с нови 100 км2 до 2030 г.
Климатът е влажен-тропичен, като температурата почти през цялата година е 28°С.
Природа [редактиране]
Разположен на остров Сингапур и на няколко малки острова в Сингапурския проток. Остров Сингапур е с равнинен релеф (височина до 176 m). Екваториален мусонен климат (средна годишна температура 26-28 °С, валежи 2400 mm годишно). Останки от тропични гори, мангрова растителност по крайбрежието. 5 резервата
Икономика [редактиране]
Сингапур е най-развитата икономически страна в Югоизточна Азия, с процъфтяваща индустрия — корабостроене, електроника, електротехника, мощна нефто-химическа промишленост.
Контейнерното пристанище на Сингапур е най-голямото в света по брой обработени контейнери за 2005, 2006 и 2007 г. Летището Чанги е важен транспортен център за превоз както на пътници, така и на товари. Сингапур е и финансовият център на Югоизточна Азия.
Обработваемите земи са около 20% от площта (660 кв.км). Отглеждат се култури като кокосова палма, каучуково дърво, тютюн, ананаси, екзотични цветя и др. Сингапур е световен износител на орхидеи, които са обявени за национален символ. Силно развит е риболовът и добивът на морски продукти.
Население [редактиране]
Сингапур е една от най-гъсто населените страни в света (6489д/кв.км). Населението е много разнородно етнически - китайци (77%), малайци (14%), индийци (7%). Останалите 2% са европейци, японци и други народности.
Стопанство: Промишленост 30 % Услуги 70 %. Развита е нефтохимическа, електротехническа, корабостроителна и кораборемонтна, авиационна, дървообработваща промишленост. Растениевъдство: Кокосова палма, подправки, тютюн, зеленчуци, ананаси. Риболов и добив на морски продукти. Износ: машини и оборудване (включително електроника - 63 %), химикали, минерални масла за САЩ, Малайзия, Хонконг, Япония, Тайван, Тайланд, Великобритания, Китай, Германия. Внос: машини и оборудване (57 %), минерални масла, химикали, хранителни стоки от САЩ, Япония, Малайзия, Тайланд, Китай, Тайван, Германия, Саудитска Арабия
Други [редактиране]
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||||||||
