Синдром на Гилен-Баре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Синдромът на Гилен-Баре е автоимунно възпалително заболяване на периферната нервна система, проявяващо се с вели парези, нарушения в чувствителността и вегетативни разстройства.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Най-честата причина са респираторна или гастроинтестинална инфекция. При пациенти прекарали инфекция с Campylobacter jejuni.

Други отключващи фактори за заболяването могат да бъдат и инфекции от:

  • Epstein-Barr (EBV),
  • Mycoplasma pneumoniae,
  • Varicella zoster вирус,
  • HIV, Haemophilus influenzae,
  • Parainfluenza 1 вирус, Influenza A вирус, Influenza B вирус,
  • Adenovirus, Herpes simplex вирус, западнонилска треска, петнист тиф.

също и операции и травми от типа на:

Клинични признаци[редактиране | редактиране на кода]

Основни клинични признаци на заболяването са:

  • мускулна слабост – тя се характеризира със симетрична проява и най-често започва от долните крайници като понякога е възможно да започне от ръцете или лицето. Обикновено има възходящ ход на разпространение (от долни към горни крайници и възможно развитие към черепно мозъчните нерви). Тежестта на мускулната слабост варира от леко изразена до пълна такава, а нерядко и дихателна недостатъчност. Пълно развитие на парезите настъпва до четвъртата седмица след началото на заболяването.
  • сетивни промени – те се проявяват при по-голяма част от пациентите като често предшестват парезите. Характеризират се с изтръпване, парене, полазване на мравки, скованост. Проявяват се най-често в периферните части на крайниците.
  • спонтанна болка – тя се проявява като резултат от дифузно възпаление на коренчетата на периферните нерви. При 90% от случаите се появява спонтанна болка локализирана в областта на гръбначния стълб, мускулите на тялото или крайниците.
  • черепно-мозъчни нерви – демонстрира се с двустранна лицева пареза, двойно виждане, нарушение в очедвигателните функции
  • вегетативни симптоми – прояви на синусова тахикардия, брадикардия, разстройства на зеничните реакции, функцията на пикочния мехур и червата.
  • дихателна недостатъчност – проявява се при около 40% от случаите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]