Синдром на хроничната умора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

СХУ (Синдром на хроничната умора) е болестно състояние с неизяснена етиология. Състоянието се характеризира със субфебрилитет (37.1-37.2), възпалителни заболявания и силна умора.

Какво предизвиква състоянието[редактиране | edit source]

Не е изяснено кой и защо започва да страда от описаното състояние. Предполага се, че страданието се отключва след инфектиране с цитомегаловирус или Епщайн-бар вируси. Често състоянието бива "отключено" след преболедуване от ОВИ.

Стадии и симптоми[редактиране | edit source]

  • Типично заболяването започва с някаква вирусна инфекция, която протича по-тежко от обикновено. Последва непълно възстановяване, с последващи чести епизоди на боледуване от ОВИ. Периодите на подобряване/влошаване обикновено са около 3-6 седмици. Влошаването се съпътства с насложена ОВИ, която протича по-трудно от обикновено и трае по-дълго време. През цялото време пациентът не се чувства добре, изпитва силно нежелание за работа, породено от тежката умора. Гърлото често е леко зачервено и въпреки периодичните епизоди на подобрение не се излекува напълно. Телесната температура рядко спада до нормални стойности и обикновено е субфебрилна. Умората у пациентите е водещият симптом. Един от пациентите описваше състоянието си по следния начин: "Ставам сутрин и силите ми стигат до толкова - да мога да отида в банята и да си измия зъбите". Важен симптом е невзможността човек да възвърне бодростта си след продължителен сън. Други симптоми: депресия, главоболие, подуване на лимфните възли, особено в шийната област, нарушения в съня, болки в ставите, виене на свят, гадене.
  • Често близките и работодателите на тези хора ги наричат мързеливи или немотивирани. Лекарите започват да мислят пациента за хипохондрик и често пренебрегват неговите симптоми. Пациентът започва да търси помощ от всякакви лекари. Често прибягва и до методите на алтернативната медицина, без резултат. Различни билкови лечения могат да бъдат временно ефективни (жълт кантарион, живовлек).

Лечение на СХУ[редактиране | edit source]

Основно се препоръчва симптоматичното лечение на СХУ. Пациентите биват обучени да разпознават и лекуват своите симптоми с набор от медикаменти. Главоболието се лекува с НПВС, като се използва техният аналгетичен (и противовъзпалителен) ефект (Аналгин, Мовалис, Седалгин Нео и др.). Мускулната скованост с миорелаксанти (Тетразепам = Миоластан). Плуването се препоръчва като терапия за намаляване на симптоматиката.

По-новите методи на лечение са в няколко насоки:

  • Лечение с имуномодулатори (Изопронозин)
  • Лечение с антидепреснти

Диагноза на СХУ[редактиране | edit source]

Диагнозата се поставя на базата на "изключване на всички останали възможности". Въпреки многото проучвания не е намерен лабораторен метод за доказване на СХУ. Доказва се хронично имунно възпаление, активация на Т клетките и промяна в съотношението на CD4/CD8 клетките.

Критерии:

  • Липса на доказателства за психични заболявания, които могат да предизвикат подобни състояние (депресия, невръстения)
  • Хронична умора за период по-голям от 6 месеца
  • Липса на други органични симптоми, които могат да предизвикат умора

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]