Синиково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синиково
Σάτρες
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемМустафчово
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина403 m
Население300[1] души (2001)

Синиково (на гръцки: Σάτρες, Сатрес, катаревуса Σάτραι, Сатре) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово (Мики).

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век Синиково е помашко село в Егридеренската каза на Османската империя.[2] Към 1942 година селото е център на община и в него живеят 1260 души-помаци.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Митринов. Данни за говора на с. Кетенлик, Ксантийско от началото на ХХ век и 100 години по-късно. – Български език, 2010, № 3: 85-93 (ISSN 0005–4283).
  • Г. Митринов. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54. ISВN 978-954-92064-4-9
  • Г. Митринов. Из Южните Родопи (Ксантийско). По стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 329-330.
  • Г. Митринов, Л. Антонова-Василева. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. С., 2011, ІSBN 978-954-92489-2-0.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 253. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008. (на гръцки)
  2. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 296.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136.