Синт Мартен
| Синт Мартен Sint Maarten | |
| островна държава | |
  | |
 Местоположение на Синт Мартен | |
| Страна |  Нидерландия |
|---|---|
| Адм. център | Филипсбург |
| Площ | 34 km² |
| Население | 41 486 души (2019) 1220 души/km² |
| Монарх | Вилем-Александър |
| БВП (2014) | 312 млн. евро 7526 евро/човек |
| Езици | нидерландски английски |
| Часова зона | UTC-4 |
| Телефонен код | +1 – 721 |
| Интернет домейн | .an |
| ISO 3166-2 | SX; NL-SX |
| Синт Мартен в Общомедия | |
Синт Мартен (на нидерландски: Sint Maarten) е южната част на едноименния остров в Карибско море от групата Малки Антили. Територията е владение на Нидерландия, автономна част на Кралство Нидерландия. Тя граничи с френското владение Сен Мартен. Столица на Синт Мартен е Филипсбург. Населението на острова възлиза на 41 486 души към 2019 г.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Площта на територията е около 34 квадратни километра. Островът е туристически център, известен с красивата си природа. Северната част на острова принадлежи на Франция. Това е единственото място, където Франция и Нидерландия имат обща сухоземна граница. Граничи с френския Сен-Мартен (дължина на границата 10,5 km), на изток има морска граница със Сен Бартелми с площ 34 km².
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
Суровият бряг на Синт Мартен се простира на дълга ивица на северозапад, отделяща лагуната на залива Симпсън от морето – един от най-големите вътрешни водни тела на Карибско море. Южната част на острова е почти на 20 процента заета от обширната солена зона на Голямото солено езеро, а на север се простират ниски хълмисти райони, прилежащи към границата на френската част на острова, спускащи се по две ниски хребети на Сенсъти Хил (344 m) и Уилямс Хил (264 m) до леко полегатия южен бряг, вдлъбнат от обширни лагуни и тесни дълбоки заливи. Най-голямата забележителност на Синт Мартен е изчезналият вулкан Маунт Флагстаф (386 m). Налични са многобройни солени лагуни и много малки острови: Пеликан Ки (Гуана Ки), Малки Ключ, Моли Беди, Кокошка и Пиле, ограждат бреговата линия на Синт Мартен. За разлика от другите острови от групата, има много дълги пясъчни брегове, особено в южните и западните части на острова, а в лагуните плажовете се простират по цялата ширина на пясъчните брегове, разделящи ги от морето.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на острова е тропически морски, пасатен. Средната температура през лятото (юни – септември) е около + 27° С, през зимата (декември – февруари) – + 25° С, докато дневните температурни спадове са изключително незначителни – температурите рядко падат под +20° С. Времето е топло и комфортно през по-голямата част от годината с минимални температурни разлики между сезоните.
Валежите варират от 280 mm по западните брегове до 1000 mm по североизточните склонове на крайбрежните възвишения. Средногодишните валежи са до 700 mm (максимумът е в периода от май до октомври-ноември). Североизточните пасати, духащи от Атлантическия океан, носят чести и обилни валежи.
История[редактиране | редактиране на кода]
Островът е открит от Христофор Колумб през 1493 г.
До 10 октомври 2010 г. територията е част от Нидерландските Антили.[2]
Екология и транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В северната част на лагуната Салт Понд се намира малката зоологическа градина и ботаническа градина Синт Мартен, в която има над 35 вида влечуги, птици и бозайници, включително редките маймуни от Сейнт Китс.
Дължината на пътищата е 53 km. На острова има едно единственото летище, разположено близо до плажа Махо, поради което самолетите често летят буквално над главите на туристите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Waaruit bestaat het Koninkrijk der Nederlanden?
- ↑ CIA World Factbook – Sint Maarten // Архивиран от оригинала на 2019-12-28. Посетен на 24 юли 2019.
| |||||||||||||||||||
| |||||