Синьогушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Синьогушка
Luscinia svecica volgae.jpg
Синьогушка (Luscinia svecica)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Muscicapidae Мухоловкови
род: Luscinia Славеи
вид: Luscinia svecica Синьогушка
Научно наименование
Уикивидове Luscinia svecica
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Luscinia svecica distribution.png
Синьогушка в Общомедия

Синьогушката (Luscinia svecica) е прелетна насекомоядна птица от семейство Мухоловкови. В България не гнезди и се среща само през прелетния сезон.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на птицата на много езици, включително български, изтъква характерната синя гушка на зрелите мъжки индивиди. Други интересни белези изтъкнати от различните езици са:

  • Латинското научно име Luscinia svecica означава „шведски славей“, защото по шведски екземпляр е описан вида (т.е. типовият екземпляр е бил от Швеция).
  • На полски език се нарича podróżniczek (умалително от podróżnik) — „пътешествениче“, заради дългите ѝ миграции.
  • На руски език е вара́кушка (подобно да българската дума „гугутка“) , от глагола воркова́ть („гукам“/„гугукам“).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е с дължина 13–14 сантиметра предимно кафяво, коремчето е бяло, клюнът е черен, тънък и дълъг 5–5,5 cm. Има ясно изразен полов диморфизъм — мъжките имат синьо петно на гушката с черна и кафява ивици отдолу. При някои подвидове (L. svecica svecica), в средата на синьото петно има по-малко кафяво петънце, а при други това петънце е бяло (L. svecica cyanecula). Женските вместо това имат единствено черен полумесец на гушката.

♀ женски индивид
♂ мъжки индивид

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Търсейки храна, синьогушката остава дълго време на земята, а понякога лови насекоми и в полет или търси плячка в короните на дърветата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Синьогушката снася около 5-6 яйца.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Обитава предимно дъбовите и буковите гори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Luscinia svecica'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 July 2012.