Синьогушка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синьогушка
♂ Синьогушка
Синьогушка
♀ Синьогушка
Синьогушка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Мухоловкови (Muscicapidae)
род:Славеи (Luscinia)
вид:Синьогушка (L. svecica)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Синоними
  • Cyanecula svecica
Синьогушка в Общомедия
[ редактиране ]

Синьогушката[2] (Luscinia svecica) е прелетна насекомоядна птица от семейство Мухоловкови. В България не гнезди и се среща само през прелетния сезон.[3]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на птицата на много езици, включително български, изтъква характерната синя гушка на зрелите мъжки индивиди. Други интересни белези изтъкнати от различните езици са:

  • Латинското научно име Luscinia svecica означава „шведски славей“, защото по шведски екземпляр е описан вида (т.е. типовият екземпляр е бил от Швеция).
  • На полски език се нарича podróżniczek (умалително от podróżnik) – „пътешествениче“, заради дългите ѝ миграции.
  • На руски език е вара́кушка (подобно да българската дума „гугутка“), от глагола воркова́ть („гукам“/„гугукам“).

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е с дължина 13–14 сантиметра предимно кафяво, коремчето е бяло, клюнът е черен, тънък и дълъг 5–5,5 cm. Има ясно изразен полов диморфизъм – мъжките имат синьо петно на гушката с черна и кафява ивици отдолу. При някои подвидове (L. svecica svecica), в средата на синьото петно има по-малко кафяво петънце, а при други това петънце е бяло (L. svecica cyanecula). Женските вместо това имат единствено черен полумесец на гушката.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Търсейки храна, синьогушката остава дълго време на земята, а понякога лови насекоми и в полет или търси плячка в короните на дърветата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Синьогушката снася около 5-6 яйца.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Обитава предимно дъбовите и буковите гори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Luscinia svecica (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. (на английски)
  2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  3. BirdLife International. Luscinia svecica // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)