Синята лагуна
| Синята лагуна | |
| The Blue Lagoon | |
 | |
| Режисьори | Рандал Клайсър |
|---|---|
| Продуценти | Рандал Клайсър |
| Сценаристи | Дъглас Дей Стюърт |
| Базиран на | по едноименната книга на: Хенри Де Вер Стакпул |
| В ролите | Брук Шийлдс Кристофър Аткинс Уилям Даниелс Брадли Пиърс |
| Музика | Базил Поледорис |
| Оператор | Нестор Алмендрос |
| Монтаж | Робърт Гордън |
| Разпространител | Columbia Pictures |
| Жанр | Драма Романтичен |
| Премиера | 20 юни 1980 г. (Германия) |
| Времетраене | 104 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Цветност | цветен |
| Бюджет | $4.5 милиона |
| Приходи | $58.8 милиона (Северна Америка) |
| Хронология | |
| „Завръщане в синята лагуна“ (1991) „Синята лагуна: Пробуждане“ (2012)  | |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Синята лагуна в Общомедия | |
„Синята лагуна“ (на английски: The Blue Lagoon) е американски игрален филм (романтична драма) от 1980 година на режисьора Рандал Клайсър, по сценарий на Дъглас Дей Стюърт, базиран по едноименната книга през 1908 г. на Хенри Де Вер Стакпул. Музиката е композирана от Базил Поледорис, а оператор е Нестор Алмендрос.
Той разказва историята на две малки деца, засадени на тропически райски остров в Южния Пасифик. Без ръководството и ограниченията на обществото, емоционални чувства и физически промени възникват, когато достигнат пубертета и се влюбват. Филмът съдържаше значително количество сексуално съдържание и двамата главни герои бяха изобразени на голи. Това беше спорно, тъй като Шийлдс беше на 14 години по време на снимките. За всичките ѝ голи сцени беше използвано двойно тяло и гърдите ѝ останаха покрити с предни снимки.
Филмът излиза на екран на 20 юни 1980 г. от Columbia Pictures. Филмът е подтикнат от критиците, които пренебрегват сценария и екзекуцията му и представянето на Шийлдс, въпреки че кинематографията на Алмендрос получи похвала. Въпреки критиките, филмът имаше търговски успех, обобщавайки над 58 милиона долара за бюджет от 4,5 милиона долара, превръщайки се в деветия най-брутен филм от 1980 година. Филмът получи значителен брой награди. Номиниран е за „Сатурн“ за най-добър фентъзи филм, оператора на филма Алмендрос получи номинация „Оскар“ за най-добра кинематография, Аткинс е номиниран за „Златен глобус“ за нова звезда и Шийлдс печели „Златна малинка“ за най-лоша актриса.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
В ранния викториански период двама млади братовчеди, Ричард (Глен Кохан) и Емелайн Лестрейндж (Елва Джоузефсън), и готвачът на камбуза, Пади Бътън (Лео Макърн), оцеляват в корабокрушение в южната част на Тихия океан и достигат буен тропически остров. Пади се грижи за децата и им забранява да „отиват“ от другата страна на острова, както е открил останки от кървави човешки жертви на олтара. Той също ги предупреждава да не ядат смъртоносно агнешко зрънце.
Няколко години по-късно Пади умира след пиянска запойка. Сега децата отиват в друга част на острова и възстановяват дома си.
Минават години и те стават високи, силни тийнейджъри. Те живеят в колибата си, прекарвайки дните си в риболов, плуване и гмуркане за перли. Ричард и Емелайн (сега изиграни от Кристофър Аткинс и Брук Шийлдс) започват да се влюбват. Това е стресиращо за тях, поради липсата на образование за човешката сексуалност. Емелайн е уплашена от първия си менструален цикъл; тя отказва да позволи на Ричард да я огледа заради това, което той си мисли, че е рана. Ричард се привлича физически към Емелайн, но тя не отвръща на чувствата му, подбуждайки Ричард да излиза сам и мастурбира.
За първи път от години се появява кораб, но Емелайн не запалва сигнала. В резултат на това корабът минава покрай, без да ги забелязва. Когато Ричард ядосано се изправя срещу Емелайн, тя му казва, че островът е техен дом сега и трябва да останат, за да не вярват на Ричард.
Емелайн тайно се отправя към забранената страна на острова и вижда олтара. Тя свързва кръвта на олтара с кръвта на Христовото разпъване. Тя стига до заключението, че олтарът е Бог и се опитва да убеди Ричард да отиде на другия край на острова, за да се моли с нея. Ричард е шокиран от идеята за нарушаване на закона. Те се обиждат един друг и Емелайн разкрива, че знае за мастурбацията му и заплашва да разкаже на чичо си Артър. Те си хвърлят кокосови орехи и тя го удря по главата. След битката Ричард изгонва Емелайн от колибата си.
Емелайн случайно стъпва на камък. Болна и слаба, тя умолява Ричард да я „отведе при Бога“. Ричард я носи на другия край на острова и я поставя на олтара, предлагайки молитва към Бога. Емелайн се възстановява и Ричард признава страха си да не я загуби.
След като Емелайн си възвърне способността да ходи, те отиват по слаб потапяне в лагуната и след това плуват до брега. Все още голи, Ричард и Емелайн откриват сексуален контакт и страстна любов. Оттогава те редовно правят любов. Емелайн забременява. Ричард и Емелайн са зашеметени, когато усетят, че бебето се движи в нея и предполагат, че стомахът ѝ предизвиква движенията.
Емелайн ражда момченце, което наричат Пади. Емелайн го държи и научава как да го храни, тъй като бебето инстинктивно започва да суче. Младите родители учат Пади как да плува, да лови риба и да строи неща.
Кораб, воден от бащата на Ричард Артър (Уилям Даниелс), се приближава към острова и вижда семейството да играе на брега. Когато забележат кораба, те си тръгват вместо да сигнализират за помощ, доволни от живота си. Тъй като те са покрити с кал, тяхната поява е трудно да се определи и Артър приема, че те са местни жители.
Един ден семейството се качва на спасителната лодка, за да посети оригиналния си дом. Ричард си тръгва и открива банани, оставяйки Емелайн и Пади с лодката. Емелайн не забелязва, когато Пади вкарва клонче на червените плодове в лодката. Емелайн и Пади бавно се отдалечават и Пади хвърля едно от веслата. Невъзможно да стигне до греблото, Емелайн извиква на Ричард и той плува към нея, последван от акула. Емелайн хвърля другото весло на акулата, удря го и му даваше време да влезе в лодката. Те не са в състояние да извадят греблата, без да рискуват атака с акули. Дръпнаха с ръце без успех; лодката е уловена в течението и се носи в морето.
След няколко дни Ричард и Емелайн се събудиха, за да открият, че Пади яде плодовете, които е набрал. Безнадеждно, Ричард и Емелайн също изяждат плодовете, легнали, за да чакат смъртта. Няколко часа по-късно корабът на Артър ги намира. Артър пита: „Мъртви ли са?“ Капитанът (Гъс Меркруцио) отговаря: „Не, сър. Те спят.“.
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Емелайн Лестрейндж | Елва Джоузефсън (като дете) Брук Шийлдс (като тийнейджърка) |
| Ричард Лестрейндж | Глен Коън (като дете) Кристофър Аткинс (като тийнейджър) |
| Пади Лестрейндж | Чад Тимърманс Брадли Прайс |
| Пади Бътън | Лео Маккърн |
| Артур Лестрейндж | Уилям Даниелс |
| Капитан | Алън Хопгуд |
| Офицер | Гъс Мекруцио |
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
Филмът е проект за страст на Рандъл Клейзър, който отдавна се е възхищавал на оригиналния роман. Той нае Дъглас ден Стюарт, който е написал момчето в пластмасовия балон, за да напише сценария и се срещна с Ричард Франклин, австралийския режисьор, който търси работа в Холивуд. Това му даде идеята да използва австралийски екипаж, който Франклин помогна да се контролира.[1]
Филмът е заснет на Ямайка и Нануя Леву, частен остров на Фиджи.[2] Флората и фауната, включени във филма, включват множество животни от различни континенти. Както се оказа, игуаните, заснети на Фиджи, са вид, неизвестен дотогава на биолозите; това е отбелязано от херпетолога Джон Гибънс, когато е гледал филма и след като е пътувал до острова, където са заснети игуаните, той описва фиджийската игуана (Brachylophus vitiensis) през 1981 г.[3] Сцените на лагуната бяха заснети в остров Комино, Малта и залива Шампан, Вануату.
Всички голи сцени на Брук Шийлдс са изпълнени от 32-годишния каскадьор на каскада на филма Кати Тротът[4]. Шийлдс направи много от нейните топлес-сцени с косата си залепени за гърдите си.[5][6] Аткинс се появи гол[7][8] (включително предна голота[9]) във филма.
Подводна фотография с подвижна картина е изпълнена от Рон и Валери Тейлър[10].
Версии и адаптации[редактиране | редактиране на кода]
„Синята лагуна“ се основава на едноименния роман на Хенри Де Вер Стакпул, който се появява за първи път през 1908 г. Първата филмова адаптация на книгата е британският ням филм от 1923 г. със същото име. Имаше и друга британска адаптация през 1949 г. Версията от 1980 г. включва много повече голота и секс сцени от версията от 1949 г., макар и далеч по-малко от книгата.
Продължението „Завръщане в синята лагуна“ (1991) свободно откъсва там, където „Синята лагуна“ е спряла, с изключение на това, че Ричард и Емелайн са намерени мъртви в лодката. Техният син е спасен. Тъй като името на Пади не е известно на спасителите му, той е преименуван на Ричард след баща си.
Филмът за кратко беше пародиран в сцена на филма „Строго секретно!“ (1984). Епизодът на Quantum Leap „Скачането на стройна“ гостува с участието на Брук Шийлдс и беше за един млад мъж и жена, изоставени на изоставен остров. Той също е пародиран във филма „Going Berserk“ (1983), когато Джон Кенди разкрива повтарящия се кошмар, вдъхновен от филма. Краят на съня измисля сцената на мастурбацията на Кристофър Аткинс, когато Кенди е забелязана мастурбирано от дразнещите пътници на кораб, който минава покрай него.
На 9 декември 2011 г. мрежата за кабелна телевизия „Lifetime“ планира „Синята лагуна: Пробуждане“, пуснат на 16 юни 2012 г.[11] Аткинс се появява във филма през 2012 г. като един от учителите на корабната екскурзия, където Ема и Дийн се губят в морето и се озовават на остров.
Български дублажи[редактиране | редактиране на кода]
| Озвучаващи артисти | Христина Ибришимова Даниела Йорданова Васил Бинев Георги Георгиев-Гого Николай Николов |
| Преводач | Златина Тенева |
| Тонрежисьор | Цветомир Цветков |
| Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |
| Преводач | Деляна Стоянова |
| Тонрежисьор | Михаил Михайлов |
| Режисьор на дублажа | Екатерина Късметлийска |
| Озвучаващи артисти | Христина Ибришимова Ани Василева Камен Асенов Владимир Пенев Николай Николов |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- „Синята лагуна“ (1923)
- „Синята лагуна“ (1948)
- „Завръщане в синята лагуна“ (1991)
- „Синята лагуна: Пробуждане“ (2012)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Scott Murray, „The Blue Lagoon: Interview with Randal Kleiser“, Cinema Papers, June–July 1980 [166 – 169, 212]
- ↑ McMurran, Kristin. Too Much, Too Young? // People. 11 август 1980. Посетен на 28 април 2013.
- ↑ Robert George Sprackland. Giant lizards. Neptune, New Jersey, T.F.H. Publications, 1992. ISBN 0-86622-634-6.
- ↑ Arnord, Gary. Depth Defying // The Washington Post. 11 юли 1980. Посетен на 6 юни 2018.
- ↑ The Blue Lagoon (DVD Special Edition). Released 5 октомври 1999.
- ↑ SCREEN ARCHIVES ENTERTAINMENT // Screenarchives.com. Посетен на 7 януари 2018.
- ↑ McMurrin, Kristin. Too Much, Too Young? // People. 11 август 1980. Посетен на 23 август 2018.
- ↑ Christopher Atkins: Poster Child for Gay Rights Movement? // Advocate.com. 9 януари 2009. Посетен на 23 август 2018.
- ↑ Chris Atkins // HollywoodShow.com. Архивиран от оригинала на 2018-08-23. Посетен на 23 август 2018.
- ↑ Valerie and Ron Taylor join the action in 'THE BLUE LAGOON', The Australian Women's Weekly, 19 ноември 1980, pages 64 and 65, Посетен на 17 февруари 2013
- ↑ Andreeva, Nellie. Lifetime Greenlights 'Blue Lagoon' Remake // Deadline.com. 9 декември 2011. Посетен на 2 май 2012.
