Синя полиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Служител на Синята полиция

Синята полиция (на полски: Granatowa policja, на украински: Гранатова поліція) е колаборационистка структура на полската полиция в окупираната след началото на Втората световна война от Третия райх територия на Полша (включваща и части от днешните Западна Украйна и Западна Белорусия, но без онези области от предходната полска територия, които са били върнати към Германия).

Официалното наименование на Синята полиция по време на Втората световна война е Полска полиция на Генерал-губернаторството (има се предвид статутът на генерал-губернаторството като особена автономна административна единица в рамките на Райха - виж административно деление на Третия Райх). Популярното име на полицията идва от синия цвят на униформата на служителите ѝ.

Синята полиция е създадена от германските власти, като спомагателно паравоенно формирование за поддържане на реда в окупираните територии на Полша. Такива полицейски организации има във всички окупирани страни (виж Hilfspolizei). Полската синя полиция първоначално е само криминална полиция, обаче след като Синята полиция започва да се използва за борба с контрабандата, охрана на еврейските гета и т.н. правомощията ѝ нарастват и така до ликвидацията ѝ от т.нар. Полски национално-освободителен комитет на 27 август 1944 година. [1][2]

Изграждането на Синята полиция започва през октомври 1939 г., когато Генерал-губернаторът Ханс Франк обявява създаването ѝ посредством мобилизация на бившите полски довоенни полицаи в редовете ѝ. Според германския замисъл и план, полицията трябвало да наброява около 12 000 служители, но действителния брой на мобилизираните е по-нисък според някои данни. [3][4] Според други, това не е така и те посочват общата ѝ численост да наброява 14 300. [5]

Този въпрос е силно политизиран все още, понеже засяга сътрудничеството на поляците и украинците от католическата Източна Галиция на нацистите[6], още повече, че Синята полиция е обвинявана в съучастие и активна дейност (арести, депортиране и изтребление) спрямо многочисленото еврейско население на Полша[7].

В следвоенните години (1946-1952) в Полша е създадено Реабилитационно-квалификационна комисия за разследване дейността на бившите полицаи от Синята полиция, която разглежда делата на около 10 000 души, от които 2000 са предадени на новата Полска гражданска милиция (през 1949 г. те са репресирани), а 600 души от състава на Синята полиция са осъдени на смърт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. (на английски) Abraham J. Edelheit и др. A World in Turmoil: An Integrated Chronology of the Holocaust and World War II. Greenwood Press, 1991. ISBN 0313282188. с. 311.
  2. на полски: {{{1}}} Burda, Andrzej. Polskie prawo państwowe. Warsaw, Państwowe Ẇydawnictwa Naukowe, 1976. с. 127.
  3. на полски: {{{1}}} Wroński, Tadeusz. Kronika okupowanego Krakowa. Kraków, Wydawnictwo Literackie, 1974. с. 235-240.
  4. (на английски) Пажковски, Анджей и др. The Spring Will Be Ours: Poland and the Poles from Occupation to Freedom. Penn State Press, 2003. ISBN 0-271-02308-2. с. 54.
  5. (на английски) Рингелблум, Емануел. Polish-Jewish Relations During the Second World War. Evanston, IL, Northwestern University Press, 1992. ISBN 0810109638. с. 133.
  6. Hempel, Adam (1990). Pogrobowcy klęski: rzecz o policji «granatowej» w Generalnym Gubernatorstwie 1939—1945. Warsaw: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 435. ISBN 8301092912.
  7. Gunnar S. Paulsson (2004). «The Demography of Jews in Hiding in Warsaw», The Holocaust: Critical Concepts in Historical Studies. London: Routledge, 118. ISBN 0415275091.

Вижте също[редактиране | edit source]