Син (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Син.

Отпечатък от цилиндричния печат на Хашхамер, патеси (първожрец) на Син от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма. Присъствието на Син е под формата на полумесец.

Син (от акадски език: Сън[1], Суен; на шумерски:Нанна[2]) е шумерски бог в месопотамската митология. Той е лунният бог и син на божествата Енлил и Нинлил. Неговият свещен град е Ур. Името Нанна е с шумерски произход и означава „осветителят.“

История[редактиране | edit source]

Главното светилище на Нанна в град Ур се е наричало E-гиш-шир-гал („дом на голямата /великата/ светлина“). Син, впоследствие идентифициран с Нанна, имал светилище край Харан (Харран) наречено E-кхул-кхул („дом на радостите“). На печати той е изобразяван като старец с падаща брада и със символ полумесецът[3]. В астрално-теологичната система е представян от числото 30 и от луната. Това число вероятно се отнася до средния брой дни в един лунен месец (точният брой всъщност е ≈29.53 дни), премерен между две последователни новолуния.

Лунният бог е персонификация на мъдростта, отнасяща се до постиженията на древните учени астрономи, за които наблюденията на фазите на луната са били важен фактор в развитие на математическите и умения. Тенденцията за централизиране на вселенската власт е довела до установяване на доктрината за троицата [4], състояща се от Син, Шамаш и Ищар, съответно олицетворяващи луната, слънцето и планетата Венера (зорница/вечерница).


Наричан Син във Вавилон и Асирия и почитан в Харан, той носел брада, направена от лапис лазули и яздел крилат бик. Негова съпруга била Нингал („Великата Дама“), която му родила син - Уту („Слънце“) и дъщеря - Инанна (Инанна се смята да е шумерското име на богинята Ищар). Други символи освен полумесеца са крилатият бик (идва от името на баща му, Енлил, „Небесният бик“) и триножникът, който вероятно е статив за лампа.

Важен шумерски текст („Енлил и Нинлил“)[5] разказва за слизането на Енлил и Нинлил (бременна с Нанна/Суен) в подземния свят/ада. Там се показват три „замествания“ за да се позволи на Нанна/Суен да излезе на бял свят. Историята има сходство с друг текст известен под името „Слизането на Инанна“.

Култови средища[редактиране | edit source]

Двете основни средища на почитанието към Син са били Ур на юг и Харан на север. Култът се е разпрострял и до други центрове; храмове на лунния-бог се намират във всички големи градове на Вавилон и Асирия.

Често е определян като Ен-зу или „господар на мъдростта.“ През периода от около 2600-2400 пр.н.е.), когато градът държава Ур е управлявал по-голямата част от долината на река Ефрат Син е представлявал глава на пантеона на месопотамските божества. От този период датират епитетите „баща на боговете“, „главен бог“, „творец на всичко“ и други подобни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. бел. прев.: оттук се предполага, че е произкодът на глагола сънувам, на испански сън е суеньо.
  2. бел. прев: от името на Нанна, се предполага, че идва приспивното "нани-на"
  3. виж още Ислям, полумесец, Мека
  4. виж още Света Троица, старозаветна Троица
  5. Enlil and Ninlil: translation. //

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Tamara M. Green, The City of the Moon God: Religious Traditions of Harran. E.J. Brill, Leiden, 1992, 232 pages. ISBN 9004095136