Сипункулиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сипункулиди
Sipuncula.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Sipuncula Сипункулиди
Научно наименование
Уикивидове Sipuncula
(Rafinesque, 1814)
Класове
Обхват на вкаменелости
камбрий – настояще

Сипункулиди (Sipuncula или Sipunculida, на латински siphunculus - слаб сифон) са тип безгръбначни морски несегментирани червеобразни животни.

Морфология[редактиране | edit source]

Формата на тялото е цилиндрична, притъпена назад с размери от 1 до 72 cm. На предния край има кухина, в която се прибира образувание наречено интроверт. Интровертът има венец от пипала и хитинови малки брадавици. Тялото е покрито отвън с кутикула. Под нея последователно са разположени епидермис, дермис с жлези и чувствителни органи и мускулни влакна.

Устата се намира между пипалата, храносмилателния канал е тесен, а анусът се отваря в основата на интроверта. Телесната празнина (целом) е изпълнена с червена течност, която съдържа телца носещи дихателен пигмент - хемеретрин. Кръвоносни съдове има само между пипалата. Отделянето се извършва с помощта на два нефридия, които се отварят около ануса. Нервната система е представена от ганглии разположени в пипалата, несегментирана нервна верига и мрежа от странични нерви.

Сипункулидите са разделнополови организми. При тях обаче липсват постоянни полови жлези. Половите клетки се развиват в тъканите на свиващите се мускули на интроверта. Гаметите преминават във водата през нефридиите. При малка част от видовете развитието е пряко без ларвен стадии, докато при по-голямата част преминават през ларва от трохофорен тип.

Произход и систематика[редактиране | edit source]

По устройство на ларвата сипункулидите наподобяват на сегментираните червеи. Вероятно те представляват древна реликтна група неразчленени червеи. Днес са известни между 144 - 320 вида систематизирани в два класа:

Екологични особености[редактиране | edit source]

Сипункулидите живеят в пясъка или тинята на моретата. Някои видове се заселват в черупки на мекотели, а друга част се прикрепват за скали и кафеви водорасли. Хранят се с микроорганизми и други нисши безгръбначни.

Литература[редактиране | edit source]

  • А. Германов, "Приложна зоология", Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.89-90