Сирак Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панайот Тодоров Христов
BASA 118K-2-85 Sirak Skitnik (crop).jpg
Сирак Скитник (фрагмент от обща снимка преди 1939 г.). [1]
Псевдоним Сирак Скитник, П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
Роден 22 ноември 1883 г.(1883-11-22)
Сливен, България
Починал 5 март 1943 г. (на 59 г.)
София, България
Професия писател, поет, художник, критик
Националност Флаг на България България

Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 22 ноември 1883 г. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).

Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913–17 учителства в Асеновград.

Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество Родно изкуство, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

Умира на 5 март 1943 г.

Творчество[редактиране | edit source]

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, Демократически преглед, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, Златорог, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на примитива“, 1923).

Съчинения[редактиране | edit source]

  • Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910
  • Избрани статии (1920–1942), 1981

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
    • Източник: ДА "Архиви"