Сирски преводи на Библията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сирските или Сиракските (от наименованието на източна Сирия към Ирак в Кюрдистан) преводи на Танаха с Новия завет са последователни версии на преводи от Таргума на Стария завет, ведно с прибавени към него редактирани вариации на Новия завет. Осъществени са в Близкия изток на сириак (източноарамейски диалект). Най-ранния сирски превод на Библията датира от 1–2 век на новата ера.

Диатесерион[редактиране | edit source]

Първият новозаветен превод на сириак е направен от Тациан през 165 г. и се нарича Диатесерион (буквално едно до четири). Диатесерион е сборник на четирите Евангелия в един разказ вместо в четири. За определен период преводът е официална версия на Светото писание на сириакските църкви с коментар от Ефрем Сирийски. По-сетне, в опит за църковна реформа, епископи на Сириакската църква въвеждат в богослужението с цел уедняквяване на християнската практика за Четвероевангелие - нов заместващ текст на евангелието от Диатесериона. През 423 г. Теодорит, епископ на Кирус Сирийски, разположен на Ефрат, пише, че е събрал повече от 200 копия на Диатесериона и ги е заменил с Четвероевангелието по подобие на другите християнски църкви. Копие от Диатесериона не е достигнало до днес за съжаление, именно поради църковната политика за уедняквяване на текстовете на Новия завет в богослужението по него време.

Стари сириакски преводи[редактиране | edit source]

Ранните сириакски преводи на Стария и на Новия завет, които заместват Диатесериона с Четвероевангелието, се наричат на латински Vetus Syra (древносириакски). Източник на старозаветния текст най-вероятно е бил арамейския Таргум. Новият завет е преведен от западни гръцки варианти, установимо от двата запазени ръкописа, известни като Syra Sinaiticus и Syra Curetonianus. Тези текстове са били разпространени между ранните християни в Палестина и носят западноарамейски езикови маркери. Syra Sinaiticus (обозначаван като sin или sys) е вероятно по-стария от двата текста. Curetonian Syriac (обозначаван cur или syc) е доста близък до Синайския кодекс и се предполага, че е негова ревизия в полза на византийския текст.

Пешита[редактиране | edit source]

Наименованието Пешита произлиза от сириак и означава обикновен или общоприет. Това е най-старият запазен сириакски текст на цялата Библия. Различните запазени ръкописи на Пешита датират между 4 и 9 век. Текстът на Стария завет в Пешита е независим превод от протомазоретски оригинали. Предполага се, че е повлиян от арамейския Таргум, въпреки че на места личи използването на LXX (Исая и Псалми).

Новият завет в Пешита е изцяло нов превод, а не ревизия на древносириакския текст. Евангелията носят определено византийски текстови характеристики. Деяния на светите апостоли и посланията на Павел не са нито западни (виж Католическа църква), нито александрийски (виж Александрийска патриаршия). Пешита не включва в разлика от каноничната Библия Второто и Третото послание на Йоан, Откровението му, както Второто послание на Петър и Посланието на Юда.

Филоксениан[редактиране | edit source]

Филоксенианът е най-мистериозната сириакска версия на Библията. Преведена е от Поликарп през 507/08 г. под ръководството на Филоксений от Мабуг с цел да даде по-автентичен превод от Септуагинтата и да допълни новозаветните книги, невключени от Пешитата.

Херклеан[редактиране | edit source]

Херклеанът е друга сириакска версия, която е създадена като ревизия на Филоксениана от Томас от Харкел през 616 г. Практически е невъзможно да се разбере коя част от Херклеана е ревизия и коя е нов превод, но е абсолютно явно от текста, че целта му е буквалност на превода. Преведени са по масоретски тертип всички предлози, представки и наставки в оригиналния словоред, дори с риск да се наруши сириакската граматика. Резултатът е текст, чиято употреба била невъзможна, но затова пък Херклеана е незаменим инструмент на библейската текстова критика. По-интересното обстоятелство в случая е, че Херклеанът е критическо издание, в което Томас съчетава няколко ръкописа, отбелязвайки техните разлики с обели или бележки в полето на византийските и сириакски варианти на текста на Светото писание.

Палестински версии[редактиране | edit source]

Палестинският сириакски диалект (познат още като йерусалимски сириак или християно-палестино-арамейски език) е по-различен от останалите сириакски диалекти с близостта си до арамейския език. Най-ранните ръкописи на Библията на палестински сириакски диалект датират от 56 век и представляват предимно лекционери. Три важни ръкописа са достигнали до днес - първия от 1030 г. се съхранява във Ватиканската библиотека, а другите два се съхраняват в Синайския манастир, и датират от 1104 г. и 1118 г. Текстовият източник, от който са превеждани тези версии, е византийски, и в частност кесарийски.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]