Сказание за Генджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Сказание за Генджи“
源氏物語
Genji emaki 01003 002.jpg
Оригинален език японски
Автор Мурасаки Шикибу
Първо издание началото на 11 век
Япония
Вид роман
„Сказание за Генджи“ в Общомедия

„Сказание за Генджи“ (на японски: 源氏物語) е японски роман от началото на 11 век, класическо произведение на японската литература. Предполага се, че е написан от благородничката Мурасаки Шикибу в разцвета на периода Хеян.

Сюжет[редактиране | edit source]

Герои[редактиране | edit source]

Авторство[редактиране | edit source]

Дебатът за това каква част от „Сказание за Генджи“ е написана от Мурасаки Шикибу продължава векове наред и няма изгледи да бъде разрешен в близкото бъдеще, освен ако не бъдат открити неоспорими писмени доказателства потвърждаващи или отхвърлящи нейното участие. Приема се, че романът е завършен в познатата си и досега форма през 1021, когато авторката на Дневника на Сарашина вписва в дневника си вълнението от полученото копие от „Сказание за Генджи“. Тя споделя, че трудът съдържа над 50 глави и споменава за герой, който се появява едва към края. Това подсказва, че дори и някой друг да е работил върху романа то по-голямата част вече е била написана, когато Госпожа Ширакана я е получила. В личния дневник на Шикибу романът е споменат, а Мурасаки е и името на героиня от книгата. Статията в дневника на Мурасаки потвърждава, че към 1008 по-голямата част от романа (може би дори целия) е вече написана.

Според Акико Йосано (与謝野 晶子), първата превела „Сказание за Генджи“ на съвременен японски, Мурасаки Шикибу е авторка на всички глави от 1 до 33, а останалите са написани от дъщеря ѝ Дайни но Санми. Някои изследователи на романа изразяват съмнение в авторството на глави 42,43 и 44 и най-вече 44, която съдържа изключително голям брой разминавания в последователността на наратива.

Структура[редактиране | edit source]

Традиционно романът се дели на три части, първите две са посветени на живота на Генджи, а последната разказва живота на двама значими наследници на рода му, Ниоу и Каору. Има няколко кратки преходни глави, които в повечето случаи се групират отделно и тяхното авторство е оспорвано.

  1. Възход и падение на Генджи:
    1. Младежки години, глави 1-33: любов, романс и изгнание
    2. Успех и разочарование, глави 34-41: Вкусът на властта и смъртта на обичната му съпруга
  2. Преходни глави (42-44): Кратко описание на развоя на събитията след смъртта на Генджи
  3. Уджи, глави 45-54: тайните официални наследници на Генджи Ниоу и Каору

Последната 54 глава „Плаващия мост на сънищата“ се счита от някои изследователи на „Сказание за Генджи“ за независима от Уджи глава, защото тя не отговаря на стила на именуване на всички останали глави в романа.

Глави[редактиране | edit source]

Илюстрация към глава 5 (若紫); най-вероярно на Тоса Мицуоки
Илюстрация към глава 20 (朝顔); най-вероярно на Тоса Мицуоки
Илюстрация към глава 42 (匂宮); най-вероярно на Тоса Мицуоки
Илюстрация към глава 50 (東屋); ръкопис от 12 век
Глава Японски Произношение На български
1 桐壺 Кирицубо Павилион Пауловния
2 帚木 Хахакиги Метличина
3 空蝉 Уцусеми Цикадена обвивка
4 夕顔 Югао Вечерни лица
5 若紫 Уакамурасаки Младия Мурасаки/Лавандула
6 末摘花 Суецумихана Шафранка
7 紅葉賀 Момиджи но га Под есенните листа
8 花宴 Хана но ен Празник на цветята
9 Аой Сплетени сърца
10 Сакаки Свещенно дърво
11 花散里 Хана чиро сато Разпръснати цветя
12 須磨 Сума Сума
13 明石 Акаши Акаши
14 澪標 Миотосукуши Поклонение до Сумиоши
15 蓬生 Йомогуй Купчина пелин
16 関屋 Секия При прохода
17 絵合 Е Ауасе Конкурс за рисунки
18 松風 Мацукадзе Вятър в боровете
19 薄雲 Усугумо Облачни снопове
20 朝顔 Асагао Див зюмбюл
21 乙女 Отоме Девойка
22 玉鬘 Тамакадзура Филизов венец
23 初音 Хацуне Първа песен на шаварчето
24 胡蝶 Кочо Пеперуди
25 Хотару Светулки
26 常夏 Токонацу Топлината на лятото
27 篝火 Кагариби Факели
28 野分 Ноуаки Тайфун
29 行幸 Миюки Имперска разходка
30 藤袴 Фуджибакама Лилави панталони
31 真木柱 Макибашира Красива колона
32 梅枝 Муме га е Клон от сливово дърво
33 藤裏葉 Фуджи но ураба Листа на глициния
34 若菜上 Уакана джо Разпукването на пролетта, I част
3 若菜下 Уакана ге Разпукването на пролетта, II част
36 柏木 Кашиуаги Дъбово дърво
37 横笛 Йокобуе Флейта
38 鈴虫 Судзумуши Японски щурец (судзумуши)
39 夕霧 Югири Вечерна мъгла
40 御法 Минори Закон / Обреди
41 Мабороши Гадател
X 雲隠 Кумогакуре Изчезнал в облаците
42 匂宮 Нио мия Напарфюмирания принц
43 紅梅 Кобай Слива
44 竹河 Такекауа Река от бамбук
45 橋姫 Хашихиме Дамата от моста
46 椎本 Ши га мото Под дъба
47 総角 Агемаки Трилистни възли
48 早蕨 Сауараби Разлистване на орловата папрат
49 宿木 Ядориги Бръшлян
50 東屋 Адзумая Източна колиба
51 浮舟 Укифуне Плаваща лодка
52 蜻蛉 Кагеро Еднодневка
53 手習 Тенарай Упражнение по писане
54 夢浮橋 Юме но укихаши Плаващия мост на сънищата

Допълнителната глава между 41 и 42 в някои ръкописи фигурура под името 雲隠 (Kumogakure), което означава „Изчезнал в облаците“. Тази глава се състои само от това заглавие и се предполага, че служи, за да оповести смъртта на Генджи. Според някои учени мебду 1 и 2 глава би трябвало да има още една глава, безследно изгубена, която да представя на читателя част от образите, които в наратива се появяват изневиделица.

Автори, които са допълвали романа са добавяли своите трудове основно между 41 и 42 глава или след официалния завършек.

Език[редактиране | edit source]

Творбата е била създадена с идеята да се чете за развлечение в японския имперски двор и изправя съвременният читател пред доста трудности при разбирането ѝ. Езикът, който Мурасаки използва, е японски от периода Хеян, който съществено се различава от съвременния японски език. Именуването на персонажи се считало за невъзпитано и затова авторката използва за мъжете техните чинове или социални статуси, а за жените цветове на облеклото или социален статус. Поради това за един и същи персонаж са използвани различни имена, което внася допълнително объркване.

Друг аспект на използвания език е широкото използване на поезия в разговорите. Модифицирането или перефразирането на класическа поема според съответната ситуация била широко разпространена практика в дворцовия живот от периода Хеян и често се използвала за предаването на мисли, които другояче не биха били изречени. Повечето поеми в „Сказание за Генджи“ са в класическата форма танка (短歌; къса поема). Много от поемите са били добре познати сред аристокрацията от онова време и в повечето случай в романа са дадени само първите редове, с ясната идея, че читателите сами ще я довършат.

Като повечето литература от периода Хеян писана от жени „Сказание за Генджи“ е написана основно (най-вероятно дори изцяло) на кана (японска сричкова писменост). По това време се считало, че писането с китайски йероглифи било основно мъжко занимание, а жените предпочитали да се задоволяват с писането на японски и използването на японски думи.

С изключение на думите за политика и религия „Сказание за Генджи“ съдържа изключително малко китайски думи. Това внася известно объркване за читатели с познания само по съвременен японски, защото част от чисто японските думи в романа имат повече от едно значение и контекстът понякога не позволява да се определи кое точно се има предвид.

Поради сложността на японския от периода Хеян четенето на романа в оригинал изисква задълбочени познания по използвания по това време език. Поради тази причина съществуват редица осъвременени версии на японски, които въпреки усилията не успяват напълно да запазят всички оригинални значения и също така дават имена на героите, което е в разрез с оригиналния текст.

Редица японисти и писатели са се опитали да преведат „Сказание за Генджи“. Първата осъвременена версия е на поета Йосано Акико. Другите известни осъвременени версии са на Джуничиро Танидзаки и Фумико Енчи. Поради голямата времева разлика, а и съществени културни различия повечето издания на романа съдържат обяснения както за японски читатели, така и за чуждениц.

В повечето японски училища при изучаването на „Сказание за Генджи“ се четат отрязъци от произведението в оригинал, но в повечето случаи за пълното му разбиране се използва осъвременената му версия.

Ръкописи[редактиране | edit source]

Оригиналният ръкопис на Мурасаки Шикибу отдавна не съществува. Съществуват около 300 преписни копия на оригинала, които се различават едно от друго. Предполага се, че самата Шикибу е нанасяла корекции в някои от преписните ръкописи, което е довело до постепенното навлизане на промени в текста.

Различните ръкописи се групират в три категории:

  • Kawachibon (河内本)
  • Aobyōshibon (青表紙本)
  • Beppon (別本)

През 13 век, независимо един от друг Минамото но Чикаюки и Фудживара Тейки се опитват да отстранят разликите в различните ръкописи. Версията на Чикаюки се нарича Кауачибон и редакциите са нанасяни в периода 1236-1255. Версията на Тейки се нарича Аобьошибон и редакциите в нея се стремят да се придържат максимално близко до оригинала. Тези две версии се явяват основата за множество преписани и в последствие препечатани копия.

В категорията Бепон влизат всички останали ръкописи, които не са на Чикаюки или Теки. В нея са включени и по-стари, но непълни версии; смесици между Аобьошибон и Кауачибон; или ръкописи с коментари от редакторите.

През последните години са открити няколко ръкописа, които се различават от всички познати досега ръкописи на романа и според изследователи някой от тях може и да се окаже достоверен препис на оригинала на Шикибу.

Една от най-известните ръкописни версии на романа е свитъка „源氏物語絵巻“ (Генджи Моногатари Емаки). Този ръкопис е най-ранният запазен екземпляр от типичните японски изрисувани свитъци, който представляват смесица между изобразително изкуство и калиграфия. Предполага се, че оригиналният свитък се е състоял от някъде между 10 и 20 части и е включвал всичките 54 глави. Запазеното копие съдържа 19 илюстрации и 65 страници текст, както и 9 страници оцелели фрагменти, и представлява около 15% от оригинала. Свитъците се считат за Национално богатсво. Състоянието им не позволява да бъдат изложени трайно за публично достояние, но от 2001 всеки ноември месец свитъците се излагат за около една седмица в Музея за изкуствата Токугава в Нагоя.

Друга известна илюстравана версия е изрисувана от Тоса Мицуоки (1617-1691), който като цяло се е придържал към стила от периода Хеян. Всички негови рисунки са запазени и са използвани в повечето копия на романа от периода Едо.

Външни препратки[редактиране | edit source]