Скайлаб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скайлаб
Скайлаб в космоса, заснет от полет Скайлаб 4
Скайлаб в космоса, заснет от полет Скайлаб 4
Skylab Patch.png
Характеристика на станцията
Позивна: Скайлаб
Екипаж: 3
Запуск: 14 май 1973
Космодрум: Космически център Джон Ф. Кенеди
Обратно навлизане: 11 юли 1979
близо до Пърт, Австралия
Сегашно състояние: свалена
Маса: 77 088 kg
Перигей: 434 km
Апогей: 442 km
Орбитална инклинация: 50 градуса
Орбитален период: 93,4 мин
Брой орбити
за ден:
15,4
Дни в орбита: 2 249 денонощия
Обитавана: 171 денонощия
Брой на орбитите: 34 981
Изминато
разстояние:
1 400 000 000
Статистика до свалянето ѝ от орбита на 11 юли 1979.
Конфигурация
Skylab labeled.jpg
Скица на станция „Скайлаб“ скачена с обслужващия модул на Аполо
Скайлаб

Скайлаб (на английски: Skylabнебесна лаборатория) е първата американска космическа станция. Според американските твърдения, тя тежи 77 тона. Намирала се е в околоземна орбита от 1973 до 1979 година, и е посещавана от екипаж 3 пъти. Включва лаборатория за изучаване, ефектите на безтегловност и слънчева обсерватория.

История[редактиране | edit source]

Началото на проекта Скайлаб е трудно да се определи с оглед на малкото информация дадена от различните центрове на НАСА.

Ранни проучвания[редактиране | edit source]

Ключовото събитие става през 1959, когато Вернер фон Браун представя плановете на последния си проект (Project Horizon) пред Американската армия. Целта на проекта е стъпване на човека на Луната, мисия която скоро ще поеме набързо сформираната НАСА. Въпреки, че се съсредоточава върху лунните мисии, фон Браун готви и проекта за орбитална лаборатория на по-високо ниво от Project Horizon. Тази концепция на преизползване на съществуващи бустери ще отведе до голям брой конструкции и вероятно до Скайлаб, който действително полетя.

През 1963 г. USAF започват разработването на Пилотирана орбитална лаборатория (на английски: Manned Orbital Laboratory или съкр. MOL), малка лаборатория проектирана основно за разузнавателно фотографиране използващо големи телескопи и е направлявана от двучленен екипаж. Станцията се състои от Agena с екипировка монтирана в цистерните ѝ с гориво. Станцията е трябвало да се изстреля без екипаж, екипажът ще я последва с Джемини, модифицирана с отвор в топлинният щит, на дъното на капсулата.

НАСА вижда в проекта Пилотирана орбитална лаборатория конкуренция и започва проучвания на собствени скици и проекти на орбитални станции. Повечето от скиците не получават одобрение. Проучванията се насочили към платформите на изстреляните Сатурн V, последван от екипажите излетели с Сатурн IB, използващи Командният и Обслужващ модул на Аполо, или капсулата Джемини на Титан II-C, като последният е най-евтин, тъй като не е нужен товар.

В същото време НАСА се оглежда за предложения за основна Пост-Аполо мисия, включваща проучванията на голяма 24-местна станция с експлоатационен период от около пет години. Lockheed Martin e включен в този проект и направил предложение, за което се смята че ще бъде естественото продължение на лунните мисии. Изискване за постоянната станция, ще е периодичното снабдяване, като за това Lockheed предложил двете товарни аполо машини или нов кораб. След дълга и заобиколна история, новият снабдителен кораб се явяват космическите совалки и предложението за станция е Космическа станция Freedom.

Приложенията от Програма Аполо[редактиране | edit source]

Въпреки, че първоначално не са свързани, през юни 1964 щабовете на НАСА във Вашингтон създават Apollo Logistic Support System Office, от който първоначално се очаквало да изучава различните начини за модифициране на апаратурата на Аполо за различни научни мисии. Бюрото предложило различни проекти за директно научно изучаване, включващо продължителна лунна мисия, която изисква две ракетни устроиства Сатурн V, апарат базиран на Лунният модул на Аполо (ЛМ), голям управляем слънчев телескоп и малка космическа станция. Въпеки, че не се гледало на станцията като на главен проект, през следващите две години, бюрото става все по отдадено на тази роля. През 1965, бюрото се прейменува на Apollo Applications Program (AAP).

Като част от основната им работа, през 1964 КОМ представя проучвания върху заменяема лаборатория позната като Аполо X, съкратено от Apollo Extension System. Аполо X заменя ЛМ, носен сърхът на нивото S-IVB заедно с малка станция с големината на КОМ, съдържаща провизии и проби за мисии с продължителност от 15 до 45 дни. Използвайки това за база са разгледани голям брой различни профили на мисии през следващите шест месеца.

Вернер фон Браун предложил още по-амбициозен план за построяване на много по-голяма станция. Неговата разработка замества нивото S-IVB със завършен Сатурн V заедно с аерощит, първоначално като адаптор за КСМ на върхът. Вътре в щита има цилиндрично оборудвана секция с по-малък диаметър от КСМ. При достигане на орбита, бустера S-II ще може да излее всичкото останало водородно гориво. Станцията изпълва цялата вътрешност на нивото S-II с водороден резервоар, с отделението за оборудване формирайки „гръбнак“ и жилищните квартири между него и стените на бустера. Това ще даде резултата от около 33 x 45 стъпки площ за живеене. Енергията ще се осигурява от слънчеви клетки поместващи се извън S-II нивото.

Проблем при този план е изискването на ракета Сатурн V за извеждането на станцията. По времето, когато скицата е предложена, всички ракети Сатурн V са определени за лунни мисии.

Ракетата-носител[редактиране | edit source]

Мисията[редактиране | edit source]

Операции в орбита[редактиране | edit source]

Краят на Скайлаб[редактиране | edit source]

Мисии до Скайлаб[редактиране | edit source]

Мисия Екипаж Дата на изстрелване Дата на приземяване Продължителност (дни)
Скайлаб-1 Автоматично изстрелване на космическата станция. 14 май, 1973
17:30:00 UTC
11 юли, 1979
16:37:00 UTC
2249
Скайлаб-2 Чарлс Конрад — Командир
Пол Уайтц — Пилот
Джоузеф Къруин — Пилот, учен
25 май, 1973
13:00:00 UTC
22 юни, 1973
13:49:48 UTC
28,03
Скайлаб-3 Алън Бийн — Командир
Джек Лузма — Пилот
Оуен Гериът — Пилот, учен
28 юли, 1973
11:10:50 UTC
25 септември, 1973
22:19:51 UTC
59,46
Скайлаб спасителна мисия Ванс Бранд — Командир
Дон Линд — Пилот
5 септември, 1973
25 септември, 1973
Отменен полет
Скайлаб-4 Джералд Кар — Командир
Уилям Поуг — Пилот
Едуард Гибсън — Пилот, учен
16 ноември, 1973
14:01:23 UTC
8 февруари, 1974
15:16:53 UTC
84,05
Скайлаб-5 Ванс Бранд — Командир
Дон Линд — Пилот
Уилям Леноар — Пилот, учен
планиран за 1976
планиран за 1976
20 (планиран, впоследствие отменен полет)

Скайлаб в Поп-културата[редактиране | edit source]

  • Рап-рок групата 2 Skinnee J's, написва песен Skylab, вдъхновена от станцията. Песента е от първият им албум „Sing, Earthboy, Sing!“.
  • Инди рок групата PAIN(t)bynumbers написва песен с името „Skylab Bluz“, обсъждаща компетентно Проекта Скайлаб.
  • Бразилският певец Rogério Skylab е взел името си от името на станцията.

Външни препратки[редактиране | edit source]