Скала (област Силистра)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Скала.
| Скала | |
  Скала  Скала | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 158 души[1] (15 март 2024 г.) 12 души/km² |
| Землище | 13,241 km² |
| Надм. височина | 241 m |
| Пощ. код | 7667 |
| Тел. код | 08648 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 66696 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Дулово Невхис Мустафа (ДПС; 2023) |
Скала (до 1950 г. Недино[2]) е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
След проучванията в Южна Добруджа, където близо 50 години се провеждат разкопки на селища и некрополи, стават известни два византийски моливдовула от средновековната крепост при Скала. Единият е на Леон - протоспатарий при манглавитите, датиран в 70-те − 80-те години на Х в., а другият – на Анастасий, асикрит от края на Х − първите десетилетия на ХI в.[3] Те свидетелстват, че след разорението на Добруджа, настъпило след военната кампания на киевския княз Светослав I и завладяването на областта от Йоан Цимисхий, околността на днешното село Скала отново е населена, а в крепостта е настанен византийски гарнизон. През 1032 или 1036 година печенегите опустошават и разрушават Дръстър и средновековните селища в района на днешните Цар Асен, Скала и Одърци[4]. Вероятно местното българското население напуска земите си, в които се настаняват печенезите.[5]
В османски регистри от 1676 г. селото е споменато като Сеид Али факъх, като до 1942 г. носи името Сеид Алифакъ. По Букурещния мирен договор от 1913 г. е отстъпено на Румъния. През 1940 г. е върнато на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548101564. с. 4039.
- ↑ Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, стр.64, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018
- ↑ Людмила Дончева-Петкова, ДОБРУДЖА В КРАЯ НА Х−ХI В. ACTA MUSEI VARNAENSIS “III - 1” 2006, архив на оригинала от 28 юли 2019, https://web.archive.org/web/20190728050658/http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/library/pdf/10c6f7c5370886120e6408be9a06bb85bb3e1bc6.pdf, посетен на 6 декември 2018
- ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
| ||||||||||