Скален орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скален орел
GoldenEagle-Nova.jpg
Aquila chrysaetos на 5 г.
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни [2]
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Aquila Орли
вид: A. chrysaetos Скален орел
Научно наименование
Уикивидове Aquila chrysaetos
Linnaeus 1758
Разпространение
Aquila chrysaetos dis.PNG

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Подвидове

Вижте текста.

Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 cm, размахът на крилете — 195 - 220 cm, а теглото — 2,8 - 6,5 kg.

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка. Обитава гористи и планински местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е хищна птица, ловува, преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници, като сърни, диви кози, и др.

Най-възрастният известен индивид е живял 32 години в диво състояние, а в плен друг индивид е достигнал 46-годишна възраст. От древни времена орелът е символ на сила.Той олицетворява могъщия бог Зевс

Размножаване[редактиране | edit source]

Женската се задържа стабилна в своята територия, която често има огромни размери. Строи няколко гнезда, едно от които (най-старото) посещава често, за да почива. Гнездото най-често се намира на скални зъбери, пукнатини и по-рядко по дървета. Характерно е, че за гнездене избират по-ниските участъци на територията си. Гнездото му е огромно до 3 метра в диаметър и до 2 метра височина. Женската може да снесе само по 3 яйца на година.

Започва да мъти през март или април. Мътенето продължава около 43 дни. Мъти само женската, която остава в гнездото още около 5 седмици след като се е излюпило малкото (обикновено едно). След този момент то получава храна веднъж дневно най-често на ръба на гнездото. На осмата седмица малкото вече е напълно оперено и на 80 дневна възраст започва да лети, но остава заедно с родителите си до края на есента. Полова зрялост настъпва на 5-6 годишна възраст.

Оперението на главата и тила е по-светло от това на тялото

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на нашата страна му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата.

Лов със скален орел[редактиране | edit source]

Ловът със скален орел е традиционно занимание в Казахстан и Киргизия. Ловците, т.нар. беркутчии, обучават скалните орли за лов на зайци, лисици и дори вълци. В последния случай биват хващани предимно млади, ненапълно пораснали вълци.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Скален орел. Посетен на 22 март 2012
  2. По класификацията на Sibley и Monroe, създадена въз основа на генетични изследвания. В нея традиционния разред Соколоподобни (Falconiformes) (към който принадлежи вида), заедно с още 8 разреда, е обединен в разред Щъркелоподобни. Все още по-широко възприети са традиционни класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
  3. BirdLife International 2004. Aquila chrysaetos. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 31 юли 2008.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Литература[редактиране | edit source]

  • Домусчиев, Добромир. Скалният орел. В: сп. GEO, февруари 2008, изд. Медия, София, стр. 96 - 103

Външни препратки[редактиране | edit source]