Скаптопаренски надпис
| Скаптопаренски надпис | |
 Рисунка на долната част на надписа | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Скаптопаренски надпис Местоположение на мястото на откриване в област Благоевград | |
| Страна |  България |
| град | Благоевград |
| Археология | |
| Вид | Стела |
| Период | 238 г. |
| Епоха | Античност |
Скаптопаренският надпис е двуезичен латински и старогръцки епиграфски паметник от 238 година.[1][2][3][4] Надписът, който представя единствената изцяло запазена петиция до римски император,[5] е важен източник за историята на тракийските земи в римската имперска епоха.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Плочата е открита в 1868 година на хълм с лозя в бившото село Грамада край Горна Джумая, където вероятно се е намирало тракийското селище Скаптопара (Σκαπτοπάρα). Впоследствие тя е съхранявана в местната джамия в селото. След като се разчува за това откритие, френски археолози посещават района и разчитат надписа върху плочата, след което го публикуват.[1] Три преписа са направени от Константинос З. Капелас от Янина, от които само един може да бъде проследен. Самият камък през 1875 година вече е преместен и се съхранява в църквата в Горна Джумая. Установено е, че през периода до 1891 г. камъкът е бил разбит на четири части. В 1891 година в Берлин е открита долна част на камъка. Прерисувана е, но по-късно и тя е загубена, за да се появи в Берлин пред 90-те години на ХХ век. Редовете 1–7 (латинския текст в началото), редове 8–27 (горната част на лявата колона от гръцкия текст), 68–80 (горната част на средната колона на гръцкия текст) и редове 119–132 (горната част на дясната колона на гръцкия текст) се основават на коригирана версия на различните преписи.[7]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Плочата съдържа молбата на жителите на Скаптопара – селище, което се славело с термалните си бани. Те са от род на племето дентелети, наричан гресити (Γρεσειται). Молбата е до римския император Гордиан III и цели отменянето на тегоба, състояща се в даване на постоянен безплатен подслон на минаващите войници и държавни чиновници, както и полагане на безплатни грижи за тях по време на 15-дневния местен панаир. Селяните се оплакват, че родното им място опустява и хората го напускат разорени от тази несправедливост. На плочата е и отговорът на Гордиан, който препраща селяните обратно към провинциалния управител и местния съд.
Прошението е подготвено от Аврелий Пир, римски легионер от Скаптопара, който притежавал имоти в землището на родното си село, и който е пледирал за селото в провинциалния съд. Съдейки по незадоволителната резолюция на императора, стелата е била подготвена и издигната не от общинските власти, а от самия него, с което той е искал да демонстрира усилията, които е положил за благополучието на родното му място.[5]
Текст[редактиране | редактиране на кода]
- Превод
_27.JPG)
| „ | І. Автентикация (ІІ. 1 – 5)
(ІІ. 1 – 5) Добра сполука. По време на консулството на Фулвий Пий и Понтий Прокул [268], на 16 декември копирано и проучено от сборник с петиции, на които е отговорено от нашия господар, император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август, и изложени в Рим в портика на Баните на Траян с думите, които са написани по-долу. ІІ. Бележка за доставка (ІІ. 6 – 7) (ІІ. 6 – 7) Представена от Аврелий Пир, войник в Десета преторианска кохорта pia fidelis Gordiana, от Прокуловата центурия, съселянин и собственик. ІІІ. Петиция до Гордиан ІІІ (ІІ. 8 – 107) Inscriptio (ІІ. 8 – 11) (ІІ. 8 – 11) До император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август. Петиция от селяните от Скаптопара, наричани също Гресити. Exordium (ІІ. 11 – 21) (ІІ. 11 – 15) Че в твоите най-щастливи и вечни времена селата трябва да са населени и благоденстващи, а не жителите да бъдат прогонвани, ти в много случаи си заявявал в своите декрети. (ІІ. 15 – 17) Тази политика е едновременно спасение за хората и за печалбата на най-свещения ти фиск. (ІІ. 18 – 21) Затова ние също поднасяме юридическа молба до твоята божественост, молейки се да погледнеш благосклонно на нас, когато те умоляваме по този начин. Narratio (ІІ. 21 – 77) (ІІ. 21 – 26) Живеем и притежаваме имоти в споменатото село; то е много привлекателно, защото има топли извори и лежи между два военни лагера, които са в твоята [провинция] Тракия. (ІІ. 26 – 30) В миналото – докато жителите бяха оставени на мира и не бяха подложени на изнудване – те плащаха изрядно в пълна степен и данъците и другите налози. (ІІ. 30 – 33) Но, когато някои хора от време на време стават груби и използват сила, тогава селото[8] също започна да упада. (ІІ. 33 – 44) На две мили от нашето село става прочут панаир. Тия, които остават там за панаира, не остават на панаира през всичките муе петнадесет дни – те го напускат и се появяват в селото ни и ни принуждават да им даваме квартира и много от другите неща за тяхната издръжка без да предлагат заплащане. (ІІ. 44 – 49) В допълнение към тези, войници, които са изпратени другаде, напускат правия си път и се появяват сред нас и по същия начин ни пресират силно да им осигуряваме квартира и провизии без да плащат нищо. (ІІ. 50 – 53) Предимно заради топлите извори провинциалните управители, но също така и твоите прокуратори идват тук. (ІІ. 53 – 59) Посрещаме властите по най-гостоприемен начин по необходимост, но тъй като не можем да издържаме с другите, много пъти сме се обръщали с молба към управителите на Тракия и те – в съзвучие с императорските инструкции (mandata) – са заповядвали да не бъде обезпокоявани. (ІІ. 59 – 63). Ние обяснявахме, че не можем повече да останем, и че всички ние си мислим да напуснем бащините си огнища, заради насилието на тези, които ни нападат. (ІІ. 63 – 66) Защото наистина от земевладелци, сме намалели до много малко. (ІІ. 66 – 73) За известно време заповедите на управителите имаха сила и никой не ни притесняваше с искания за квартира или провизии. Но с времето многобройни личности, които презират частния ни статут, отново започнаха да се осмеляват да ни притискат. Preces (ІІ. 73 – 107) (ІІ. 73 – 77) Затова, тъй като не сме в състояние повече да понасяме тези тежести, и подобно на останалите, и ние също сме изправени пред риска да напуснем поселищата на предците си, (ІІ. 77 – 86) по тази причина те молим, непобедими Августе, да заповядаш със своя свещен рескрипт всеки да се придържа към своя маршрут, те да не напускат другите селища и да идват при нас и да ни принуждават да им предлагаме провизии за наша сметка, и ние да не даваме квартира на тези, които нямат право [на такава услуга]. (ІІ. 86 - 94) Тъй като управителите много пъти са заповядвали квартири да не се осигуряват за други хора, освен за онези изпратени по служла от управителите и прокураторите. Ако сме потиснати, ще избягаме от нашите домове и това ще нанесе голяма вреда на фиска. (ІІ. 94 - 99) Ако ни се окаже милост от твоята божествена промисъл и останем в нашите домове, ще сме способни да осигуряваме и свещените данъци и другите налози. (ІІ. 99 - 107) Това ще стане с нас в твоите най-щастливи времена, ако заповядаш твоето божествено писмо да бъде написано на стела и изложено публично, за да можем ние, когато сме го получили, да признаем своята благодарност към твоя Гений, така както правим сега, тъй като [се отнасяме] към теб [с благоговение]. ІV. Реч пред управителя на Тракия (ІІ. 108 – 164) Exordium (ІІ. 108 – 122) (ІІ. 108 – 111) Нека заявят. Пир преторианецът дойде на тази среща по божествено благоволение. (ІІ. 111 – 122) Струва ми се, че някой бог е подкрепил настоящата петиция: най-божественият император е дал проучването на това дело на теб – който той вече знае, че си дал [присъда] по това с едикти и инструкции – това мисля аз трябва да се отдаде на добрия късмет.[9] Narratio (ІІ. 122 – 165) (ІІ. 122 – 138) Петицията. Селото на войника, на когото се помага, лежи в най-добрата част на нашата полития, града на пауталийците. Надарена е с планини и равнини, а в добавка има и топли извори, които не само са изключително подходящи за удоволствие, но и за здравето и лекуване на тялото. Наблизо също така има панаир, които става много пъти в годината, а около първия ден на октомври е освободен от данъци за петнадесет дни. (ІІ. 139 - 143) Сега това, което изглеждаше като предимство на селото, се е превърнало в негов недостатък. (ІІ. 143 - 149) По изложените горе причини много войници често отсядат и притесняват селото както с осигуряването на квартира, така и с опресивните [реквизиции]. (ІІ. 150 - 154) По тези причини селото, макар и преди и доста благоденстващо и многолюдно, е достигнало до крайна разруха. (ІІ. 155 - 162) Макар те често пъти да са молили управителите за това и техните заповеди са имали сила за известно време, заповедите по-късно са пренебрегнати поради този навик да се тормози то. (ІІ. 163 - 165) Затова те по принуда потърсиха спасение в [Августа]. V. Послепис от Гордиан ІІІ до Пир, представителя на Скаптопара (ІІ. 166 – 169) (ІІ. 166 – 169) Император Цезар Марк Антоний Гордиан Пий Феликс Август до селяните чрез Пир, войник и съпритежател. Този тип оплакване в петиция – ако [правилно е описано] – ще решаваш, уведомявайки съда на управителя за това какво ще се заявява, а не чрез отнасяне у дома на определени решения в императорски рескрипт. Отговорих. Проверих. Подписах.[10] |
“ |
| Оригинален текст маюскул | |
|---|---|
| BONA FORTVNA FVLVIO PIO ET PONTIO PROCVLO CONS XVII KAL IAN DESCRIPTVM ET ΑΥΤΟΚΡΑΤΟΡΙ ΚΑΙΣΑΡΙ Μ ΑΝΤΩΝΙΩ ADLEGENT ΠΥΡΡΟΣ Ο ΠΡΑ[ ]ΤΩΡΙ IMP CAESAR M ANTONIVS GORDIANVS PIVS FELIX AVG VIKANIS PER PYRRVM MIL CONPOSSES | |
| Оригинален текст нормализиран | |
|---|---|
| Bona Fortuna Fulvio Pio et Pontio Proculo cons(ulibus) XVII Kal(endis) Ian(uariis) descriptum et Αὐτοκράτορι Καίσαρι Μ(άρκῳ) Ἀντωνίῳ Adlegent Πύρρος ὁ πρα[ι]τωρι- Imp(erator) Caesar M(arcus) Antonius Gordianus Pius Felix Aug(ustus) vikanis(!) per Pyrrum mil(item) conposses- | |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Моралиева, Цветелина. Юлия Божинова, археолог: Няма точни данни кога възниква древното тракийско селище Скаптопара // Информационна агенция „Фокус“, 14 февруари 2014. Посетен на 3 юни 2015.
- ↑ Моралиева, Цветелина. Юлия Божинова, археолог: Благодарение на Скаптопаренския надпис знаем името на древния Благоевград // Информационна агенция „Фокус“, 17 февруари 2015. Посетен на 3 юни 2015.
- ↑ Hallof, Klaus. Die Inschrift von Skaptopara. Neue Dokumente und neue Lesungen // Chiron 24. 1994. с. 405–441.
- ↑ Hauken, Tor. Reflections on new readings in the Skaptopara inscription // Symbolae Osloenses: Norwegian Journal of Greek and Latin Studies LXX (1). 1995. с. 82-94. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ а б Hauken, Tor. Reflections on new readings in the Skaptopara inscription // Symbolae Osloenses: Norwegian Journal of Greek and Latin Studies LXX (1). 1995. с. 82. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ История на България. Том първи: Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 303, 312, 319, 403, 326, 333, 334, 343, 403.
- ↑ а б в HD-Nr. HD044445 // Epigraphische Datenbank Heidelberg. Heidelberger Academy der Wissenshcaften. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ а б Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 171. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 172. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 173. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 167. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 168. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 169. Посетен на 6 юни 2015.
- ↑ Connolly, Serena. Lives behind the Laws: The World of the Codex Hermogenianus. Bloomington, Indiana University Press, 2010. ISBN 978-0-253-35401-3. с. 170. Посетен на 6 юни 2015.
