Скерцо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Скерцо (на италиански: scherzando - весело) е музикален жанр, възникнал от придворния танц менует, който е в 3/4 такта. Изпълнява се най-често в живо и бързо темпо - Allegro, Vivace или Presto (бързо, по-бързо от Allegro). Виенската класика (Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт) използва скерцото като част от сонатата или симфонията. При Лудвиг ван Бетховен това е третата част. Известни са композициите на Фредерик Шопен, Феликс Менделсон Бартолди, Густав Малер и Дмитри Шостакович.