Скобелево (Област Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Скобелево.

Скобелево
България
Red pog.png
Скобелево
Област Стара Загора
Red pog.png
Скобелево
Общи данни
Население 803 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 50,051 km²
Надм. височина 483 m
Пощ. код 6148
Тел. код 04358
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 66826
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Кметство
   - кмет
Скобелево
Николай Лесов
(независим)

Скобелево е село в Средна България. То се намира в община Павел баня, Област Стара Загора.

География[редактиране | edit source]

Село Скобелево е разположено в планински район в подножието на Стара планина. Селото се намира на 10 км от гр. Павел баня и на 25 км от Казанлък. Връх Столетов (Шипка) е на разстояние 40 км от с. Скобелево, а връх Бузлуджа – на 45 км. В непосредствена близост до Скобелево е разположен язовир Копринка. През селото преминава р. Габровница. Село Скобелево е също част от Национален парк „Централен Балкан“. Това е името на един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в средните и най-високи части на Стара планина. Паркът се простира между 500 и 2376 метра надморска височина, като най-ниската точка е разположена близо до Карлово, а най-високата – на връх Ботев. На територията на националния парк се поместват 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.

История[редактиране | edit source]

Има вековна история.Селото съществува от 10век сл.Христа.По време на Руско-турската освободителна война Ген.Скобелев е отседнал в селото.Поради това селото носи името му.В селото има и училище ОУ"Генерал Скобелев".Училището съществува от около 120 години.Има занималня,която е следобeд и една учебна смяна-само сутрин.В училището учат не само деца от селото,но и деца от съседните села. ЦДГ"Радост" е целодневна детска градина,намираща се в селото. Читалище "Просвета" е действащо читалище в село Скобелево. В селото има също и библиотека с множество книги.

Религии[редактиране | edit source]

Преобладават хора с различни религии:християни и мюсюлмани,които живеят мирно и задружно.В последните години броят на ромите се е покачил драстично.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • В село Скобелево са разположени две розоварни и ферма за щрауси.Ранчото е основано през 2001 г. Климатът и мястото в село Скобелево са подходящи за отглеждане на щрауси. Районът е екологичен, няма промишленост, в близост е до Стара планина. През ранчото минава река Габровница и се намира далеч от шумни пътни артерии. То носи името "ЧЕТИРИ СЕЗОНА", защото щраусът тук се чувства много добре и през четирите сезона на годината. Той понася еднакво добре температури от -40°С до +50°С.Отглеждането на тези животни е удоволствие, защото са непретенциозни и атрактивни.Ранчото е обезопасено за туристите от пряк контакт с животните, разполага с кафе-бар, където можете да опитате деликатеса крем карамел от щраусови яйца. В чантата си за спомен може да сложите много снимки и щраусови сувенири.

За да прекарате една незабравима почивка сред природата Ви предлагаме услугата обзаведени каравани със сервизни помещения, TV, интернет, външно барбекю.Повече за ранчото може да видите на http://vbox7.com/play:dc304425 и на http://shtraus.hit.bg/ .

  • При турското гробище в източната част на селото се намира Софулар текеси, тюрбе на суфиите Айваз баба и Тахир баба. То се посещава от турци от тяхното родно село Горно Ново село.[1]Празника на селото се организира винаги първата събота след Гергьовден ден.На първи май 2009 год. се откри първото ново заведение "ГРИЙН"Което предлага отлична кухня с готвени ястия ,добро обслужване и приятна обстановка,разположено в центъра на село Скобелево.

Тук е изграден етнографски музей "Damascena", в който са представени експонати свързани с бита и историята на района. В ботаническата градина на музея има над 100 вида рози характерни за Казанлъшкия регион.Има и много различни видове птици. Етнографски комплекс „Дамасцена” е разположен в сърцето на Розовата долина, между гр.Казанлък и гр. Павел баня, от където се откриват неповторими гледки едновременно към Стара планина и Средна гора, както и непосредствената му близост до голяма собствена розова градина, засята с маслодайни рози, кара всеки посетител да се наслади на всяка минута, прекарана тук, да отпочине и да се зареди с енергия.

Комплексът разполага с ресторант с около 80 места, бар за топли и студени напитки, и градина за разходка и отдих.

Комплексът е отворен за гости и туристи. Той е място, където могат да научат повече за производството на етерични масла: от съвременните технологии за извличане до традиционните методи използвани преди 350 години.

Заедно с това всеки посетител може да тества различни видове етерични масла и да научи повече за тяхното приложение.

Музейната експозиция показва различни методи за производство и съхранение на розово масло. Обиколката в етнографския комплекс показва традиционни стари занаяти, характерни за този район.

Гостите ни са поканени да се разходят и да отпочинат в красивата розова градина близо до чифлика. Гледката от това място разкрива спираща дъха панорама както към Стара планина, така и към Средна гора. Тя е разположена и близо до огромна градина засята с Rosa Damascena, от която се произвежда розовото масло.Повече за етнографския музей може да научите на http://www.damascena.net/

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година първата седмица след Георгьовден се чества празника на с.Скобелево.

Личности[редактиране | edit source]

Тук е роден професор доктор Генчо Генев - водещ специалист инфекционни болести Тук е роден и живял опълченецът Стоян Христов Тотев.Родната му къща се намира на мястото на Етнографски комплекс Дамасцена.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 350-352.

Външни препратки[редактиране | edit source]

www.damascena.bg