Сколопендри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сколопендри
Scolopendra fg01.JPG
Scolopendra cingulata
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
надклас: Myriapoda Многоножки
клас: Chilopoda Стоножки
разред: Scolopendromorpha
семейство: Scolopendridae
род: Scolopendra Сколопендри
Научно наименование
Уикивидове Scolopendra
Linnaeus, 1758

Сколопендрите (Scolopendra) са род многоножки, Scolopendra cingulata e представител на стоножките на територията на България.

Описание[редактиране | edit source]

Известни са различни видове Сколопендра.Scolopendra Gigantea достига 25-35 см на дължина, а нейното тяло се състои от 21 - 23 секции, всяка от които е снабдена с двойка бързи ловки крака 2,5 см на височина. Гигантската сколопендра живее в Южна Америка, на Пуерто – Рико и Ямайка.Тя е бърза, невероятно злобна и много твърда благодарение на хитиновата си обвивка /копемната част е помека от гърба/. Главата на многоножката е снабдена със здрави челюсти, напълнени с отрова - благодарение на това тя е способна да ловува животни, значително превъзхождащи я по размер, например, прилепи, дрбни гризачи, змии и дребни птици. Сколопендрата се различава с раздразнителен и нервен характер, което е подпомогнато от липсата на зрение - различават само светлината и тъмнината. Това прави сколопендрата подозрителна, а в отговор на заплахата тя предпочита да атакува, впръсква отрова в жертвата с паралитично действие чрез шиповете на опашката и челюстите.

Scolopendra Cingulata ( налична във всички региони на България) достига 10-25 cm дължина и 1 cm ширина. Тялото ѝ е кафеникаво, черно, червено или бежово (различни нюанси на кафявото, от чевено, печена умбра до шоколадово кафяво и черно, с жилто оранжеви, червени и по-рядко светло сини крака, с ясно очертани правоъгълни сегменти . Техният брой може да стигне до 350.


ВНИМАНИЕ Това е единствената стоножка, от която е известен смъртен случай.Има сведение за смъртен случай от Филипините, седем годишно момиченце, ухапано по главата, починало след 29 часа.

Всяка година в България има инциденти на ухапани, най-често оплакванията са зачервяване, подуване, посиняване около мястото, болка, повишаване на телесната температура.

Всички гигантски стоножки имат отровна захапка. Който и вид да изберете, подхождайте към него с внимание и респект, бъдете сигурни, че имате необходимите познания, винаги имайте едно наум, когато манипулирате в терариума, обезопасете добре съда, за да предотвратите евентуално бягство. Не се хвърляйте на голямо животно, купете си малка(млада) сколопендра, така заедно с растежа и ще придобиете необходимия опит. 

Ухапването е силно болезнено, придружено със зачервяване и подуване на мястото, възможно е покачване на температурата, треска или алергична реакция. Това не е животно, което можете да държите в ръка, не го правете никога. При ухапване потърсете медицинска помощ  

Хранене[редактиране | edit source]

Бърз и ловък хищник, сколопендрата напада дъждовни червеи, насекоми и техните ларви. Захваща плячката си с крака и я ухапва с ногочелюстите си, пускайки невротоксин, която парализира жертвата.

Може да храните стоножките, както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така може да им давате парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки, че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки дори смъртоносни травми на стоножката. Добър вариант за големи екземпляри са парченца, пилешко, телешко месо поднесено с пинцети. Никога не оставяйте жива храна, независимо от размера за повече от две денонощия. Ако за това време стоножката не я е изяла, сигурно ще сменя кожа, а щурците могат да са много опасни за една още неизсъхнала сколопендра. Прехранването е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата ви е все още „бебе” най-добре я хранете с мъртви щурчета на всеки 2-3 дни. За млади екземпляри, 2-3 средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец респективно няколко едри щуреца. Веднъж в месеца може да им давате по-голяма порция във вид на парче месо или плод. Винаги почиствайте всички неизядени остатъци, високата температура и влажност + хранителни остатъци са предпоставка за акари. 

Размножаване[редактиране | edit source]

ПОЛОВ ДИМОРФИЗЪМ Разпознаването на пола на жива сколопендра е много трудно, особено за хора с малко опит, затова купете определена сколопендра или занесете вашата при човек с повече опит и познания. Най-общите белези са по дълъг последен чифт крака при мъжките, женските са малко по-масивни и дебели.  Брачният танц между сколопендрите продължава дълго време преди копулацията. В края на играта мъжкият екземпляр отделя секрет, върху който след като той засъхне, отлага сперматофор, който женската поема в половото си отверстие, помагайки си с крачка. Около 4 седмици по-късно тя снася от 15 до 30 яйца и за да ги опази на топло и влажно през следващите още няколко седмици, се увива около тях неподвижно. През този период тя няма възможност да се храни. След като се излюпят малките сколопендри остават при майка си още известно време преди да се разпръснат.

Ареал[редактиране | edit source]

Сколопендрата предпочита влагата и по-висока температура. Може да бъде за белязана по скалисти терени, под камъни, цепнатини, под корите на дървета, много често може да се срещне и в жилищни домове, вилни зони, водоизточници включително канализационната мрежа. По-разпространена е в страните с тропичен климат.

Ако се наложи да убиете сколопендра, бъдете внимателни, защото след удър с предмет най-често симулират, като стоят неподвижно, а при следващ удар атакуват. Използвайте отър прдмет за да я застопорите и разчлените или огън. Не докосвайте тялото на животното с незащитени ръци, използвайте пинсета с по-дъли рамена.

Източници[редактиране | edit source]